Трябва много да носиш на чудатост, за да се задържиш при нея.
Обичайно младите вещици странстват и отсядат при стари вещици, за да
почерпят от опита на майсториците в замяна на онова, на което мис Тик му
казваше „малко помощ с къщната работа” и което значеше „цялата къщна
работа”. Повечето напускаха госпожица Предалова още след първата нощ.
Тифани засега издържа три месеца.
А пък понякога, като и потрябваше чифт очи за гледане, госпожица
Предалова можеше да се намъкне в твоите. Усещането беше едно такова
странно, дразнещо, все едно някой невидим ти наднича над рамото. Да...
може би госпожица Предалова печелеше не само тортата, кесията сладки с
шоколадова глазура и свещичките, а също бисквитите, сандвичите и
човека, който прави смешни номера с балони на панаира.
Когато Тифани се прибра, тя тъчеше на стана си. Два клюна се
извърнаха към нея.
- А, чедо, - каза и с тънък, треперлив глас госпожица Предалова - Ти
си прекара добре.
- Да, госпожице Предалова, - отвърна послушно Тифани.
- Видя се с девойчето Вихронрав и тя е добре.
Трак-трак, казваше станът. Дрън-брън, казваше часовникът.
- Добре е, - потвърди Тифани.
Госпожица Предалова не задаваше въпроси. Направо ти казваше
отговорите. „Девойчето Вихронрав”, замисли се Тифани, като седнаха да
вечерят. Но госпожица Предалова беше много стара.
И много страшна. Беше си факт. Няма как да се отрече. Носът и не
беше крив и всичките и зъби си бяха на място, нищо че бяха пожълтели, но
като не се брои това, тя си беше вещица като от детстка книжка. И като
ходеше, коленете и прещракваха. А тя ходеше много пъргаво, с помощта
на два бастуна, като някакъв огромен паяк. И ето още една странност: къщата и беше пълна с паяжини, които госпожица Предалова нареди на
Тифани да не е посмяла да пипа, но паяк не можеше да се види.
18
Освен това тази работа с черното. Повечето вещици обичаха
черното, но при госпожица Предалова дори козите и кокошките бяха все
черни. Стените бяха черни. Подът беше черен. Паднат ли слънчогледови
семки на пода, край, загубени са. И още, за потрес на Тифани, тя трябваше
да прави черни сирена, което значеше да ги покрива с лъскав черен восък.
Тифани беше майсторка по сирената, а и обвивката пазеше сирената сочни, но черните сирена все пак и бяха някак си подозрителни. Все едно
замислят нещо.
Освен това госпожица Предалова май нямаше нужда от сън. Не че
смяната на ден и нощ значеха нещо за нея. Като си легнеха да спят
гарваните, тя си намираше бухал и тъчеше на бухалско зрение. Бухалът
беше много удобен, казваше тя, защото си обръща главата следейки
совалката. И станът си трак-тракаше, а часовникът си дрън-брън-каше.
Госпожица Предалова с нейното развяващо се черно наметало, превръзка на очите и рошава бяла коса... Госпожица Предалова с нейните
два бастуна, бродеща из градината посред тъмна и мразовита нощ, миришеща на спомени за цветя...
Всяка вещица има специално умение, а госпожица Предалова
раздаваше Справедливост.
Хората идваха от мили околовръст с жалбите си: „Ясно си е, че
кравата си е моя, а той казва, че е негова!”, „Тя казва, че нивичката е
нейна, да ама татко я остави на мен!”... а госпожица Предалова си седи
пред тракащия си стан гърбом към пълната с разтреперани хора стая.
Станът ги притесняваше. Те го зяпаха все едно ги беше страх от него, а пък
гарваните зяпаха тях. Те си измънкваха тъжбите, с много ъ-та и ами-та, докато станът тракаше ли тракаше в мъжделикавата светлина на свещите.
Ах да, свещите...
За свещници служеха два черепа. На единия беше написана думата
„енохи”, а на другия „атоотита”.
(Думите значеха „вина” и „невинност”. На Тифани и се искаше да не беше
знаела това. Нямаше начин момиче отгледано във Варовитище да ги знае, защото
думите бяха на чужд език, при това древен. Тя ги знаеше поради д-р Чувствителиян
Суетон, D.M. Phil., B.El L., Почетен Професор по Магия от Невиждания Университет, който се намираше в главата и.
Добре де, частица от него се намираше там.
Преди няколко лета я беше хванал роилник - едно ... нещо, което милиони
години наред беше събирало умове. Тифани успя да го разкара от главата си, но някои