добави Леля.
- Древни приказки са те. Имат си собствен живот. Жадуват да бъдат
повторени. Как се спасява от пещера Лятото? Много древна, - отвърна
Баба Вихронрав.
- Зимеделецът обаче ще гони нашето момиче.
Баба изчака докато дънерът на фийгълите не се скри зад един завой.
И рече:
- Да, ще я гони. И, знаеш ли, почти ми става жал за него.
И така, фийгълите отплаваха за дома. Като се изключи Били Големо
чене, никой от тях не можеше да носи дори и на малко пеене, но това беше
малък проблем, в сравнение с наистина големия проблем, че изобщо не им
пукаше дали пеят в едно и също темпо, една и съща мелодия или дори
едни и същи думи. Освен това тук-таме се развихриха дребни битки, което
става всеки пък, колчем фийгъли тръгнат да се забавляват, така че звукът
отекнал посред скалите, докато дънерът се засилваше към ръба на
водопада беше нещо като:
„У реката Оуу се белееей Я че ти лодка се белей реката
лодка а моряко реката се белееей лодка лодка Ооох
песен пей са че те... КРИВЪНции!”
189
И ведно с товара си от фийгъли и музикалния си съпровод дънерът
се капична и изчезна в мъглата.
Тифани летеше над дългия китов гръб на Варовитище. Сега китът
беше бял, но снегът тук не изглеждаше чак толкова дълбок. Свирепите
ветрове, развяващи снега по рида, също така то отвяваха в подножието.
Нямаше дървета и почти никакви градежи, около които да се навеят
преспи.
Като доближи още малко до вкъщи, тя зърна по-ниските закътани
долини. Кошарите вече бяха готови за агнене. Вярно, снегът беше много
като за това време на годината (а кой беше виновен за това?), но овците си
караха по техния си график, каквото и да става със снега. Овчарите знаеха, колко жестоко може да е времето по агнене; зимата никога не си отиваше
без бой.
Тя кацна посред двора на чифлика и каза няколко думи на метлата.
Тя, в края на краищата, не беше нейна. Метлата пак се издигна и отпраши
обратно към планините. Те винаги можеха да си намерят пътя до дома, стига да знаеш цаката.
После настъпиха трогателни срещи, много смях, малко сълзи, настоявания отвсякъде, че тя била порастнала като невидяла и вече била
колкото майка си и всичките други неща, които обикновено се казват в
такива случаи.
Освен мъничкия рог на изобилието в джоба й, всичките и неща бяха
останали в планината – дневникът и, дрехите и, всичко. Това нямаше
значение. Тя не беше избягала, а беше притичала на помощ, и ето я тук, чакаща самата себе си. И пак можеше да усети своята земя под обувките
си.
Тя окачи островърхата шапка зад вратата и излезе да помогне на
мъжете с оправянето на кошарите.
Беше хубав ден. През мътното небе беше успяло да пробие и малко
слънчице. На снежната белота всички цветове изглеждаха по-ярки, като че
това, че изобщо ги има, им придаваше някаква особена сияйност. Старите
такъми на стената на конюшнята искряха като сребро; дори кафявото и
сивото, които някога може и да са изглеждали унило, сега имаха свой
собствен живот.
Тя извади кутията с боите и малко от скъпоценната хартия и се опита
да нарисува каквото виждаше, и в това също имаше един вид магия. Която
опираше до светлина и сенки. Ако можеш да уловиш на хартията сянката и
блясъка, очертанието което всяко създание оставя в света, значи можеш да
уловиш и самото нещо. Досега и се беше случвало да рисува само с цветни
тебешири. Боите бяха нещо много по-добро.
190
Беше хубав ден. Ден само за нея. Тя усещаше как частици от нея се
разкриват и излизат от скривалищата си. Утре щеше да има бачкане и хора
пристъпващи много притеснено към чифлика в търсене на помощ от
вещица. Ако болеше достатъчно силно, никой не го интересуваше, че
вещицата, която може да разкара болката, е някоя, която за последно си я
спомняш на две годинки и припкаща само по долна ризка.
Утре... можеше да стане какво ли не. Днес обаче зимният свят беше
изпълнен с цветове.
Глава Дванадесета
Риба щука
Мълва за странни и чудати неща плъзна по равнините. Мълва за
малката гребна лодка на един старец живеещ в самотна колиба до реката
точно под водопада. Та тя взела че заплувала гребейки си сама, и то, разправят, толкова бързо, че подскачала над вълните като водно конче... но
никой не седял в нея. Намериха я вързана край Дверизи, където реката