протичаше под пътя на дилижансите. Тогава обаче среднощната пощенска
карета, чакаща до хана, изведнъж заминала сама изоставайки всичките
торби с пощата. Кочияшът зае един кон да я гони и намери каретата в
сянката на Варовитище с всичките и врати зейнали широко отворени, а
един от конете липсващ. Конят беше върнат няколко дни по-късно от един
добре облечен момък, който каза, че го намерил да скита сам. Но за
всеобща изненада конят изглеждаше добре хранен и гледан.
Най-добрият начин да се опишат стените на замъка беше много, ама
много дебели. През нощта нямаше стражи, защото те заключваха в осем
часа и се прибираха по къщите си. Вместо тях оставаше Дъртият Робинс, който някога е бил страж, а сега беше официалният нощен пазач, но всеки
знаеше, че към девет часа той вече заспиваше пред огнището. Той имаше
стара фанфара, която да надуе, ако се случи нападение, макар че никой не
беше съвсем сигурен, какво би могло да се постигне с това.
Роланд нощуваше в Чаплената Кула, защото до горе се стигаше по
много стъпала, които лелите не обичаха да катерят. Тя също имаше много, ама много дебели стени и много добре, че ги имаше, защото в единадесет
часа някой долепи фанфарата точно до ухото му и я наду с все сила.
Той скочи от леглото, оплете се в пухения юрган, подхлъзна се на
черджето, покриващо леденостудения каменен под, удари си главата в
един шкаф и успя да запали свещ с третия отчаян опит да драсне клечка.
191
На малката масичка до леглото му имаше грамадно духало с фанфарата на
Дъртия Робинс забучена откъм работния му край.
- Имам меч, тъй да знаете, - предупреди той – И знам как да го
използвам!
- Ей, ма ти вече си утепан, бе - обади се някой откъм тавана –
Надробен на мънечки парченца у кревато си докато си нанкаше като гуцка.
Нема да се плашиш, майтапим се. Никой от нас не ти мисли злото, - някой
припряно зашепна нещо откъм мрака на полиците, след което гласът
продължи – Поправчица, повечето от нас не ти мислим злото. Ма нема да
се зориш зарад Голем Йън, он со секи е се тъй лют.
- Кои сте вие?
- Ей, ма ти си у грешка, бе мой човек, - продължи съчувствено гласът
– Глей с’а, я съм тук горе, и да ти ка’ем, съм тежко въоръжен, а ти си там
доле по бели гащета, и си една ми ти убавка цел, а па ти си мислиш, дека
ти си тоя дето пита въпросите. Та ‘наеш да се тепаш, тъй ли?
- Да!
- И че се тепаш ли, ‘начи, с върли чудовища за да спасиш големата
мънечка бабаяга? Тъй ли?
- Каква голема мънечка бабаяга?
- Ми за теб она че е Тифани.
- Искаш да кажеш Тифани Болежкова? Какво е станало с нея?
- Че си готов ли щом она се зануждае от тебе?
- Да! Разбира се! Кой си ти?
- И ‘наеш да се тепаш?
- Прочетох „Ръководство по фехтовка” от корица до корица!
След няколко секунди гласът от сенките отгоре продума:
- Епа комай налучках слабо место у тоя план...
От отсрещната страна на двора на замъка имаше оръжейна. Не че
беше нещо особено. Имаше комплект доспехи съставен от различни лошо
пасващи си части, няколко меча, една бойна секира, която той не можеше
да вдигне, и една ризниза на вид проядена от извънредно могъщи молци.
Имаше и няколко дървени мишени за трениране с меч. В момента
Фийгълте гледаха как Роланд налита с много ентусиазъм една от тях.
- Ми я викам, - изказа се Голем Йън обезкуражен от подскоците на
Роланд – Ако он не срещне друго освен дръво, дето да не го закача, мо’е па
и да мине за херой.
- Он се старае, бе - изтъкна Роб, докато Роланд опря крак в мишената
мъчейки се да измъкне заклещилия се в нея меч.
- Епа да, - провеси нос Голем Йън.
192
- Требе да признаеш, убав боен дух си има момчето, - защити го Роб, и тогава Роланд успя да измъкне меча от мишената, което задейства
нейната ръждясала пружина и дървото удари Роланд по главата.
Примигвайки момчето сведе поглед към Фийгълите. Той си ги
спомняше откакто Тифани го спаси от Кралицата на Елфите. Никой
срещал някога Нак Мак Фийгъл, не може да ги забрави, колкото и да се
опитва. Но неговите спомени бяха някак смътни. Част от времето той беше
почти полудял, друга част беше в несвяст, а и без друго беше видял
толкова много чудати неща, че беше трудно да различи истинските от
неистинските. Сега обаче той знаеше: те са реалност. Защото кой би