измислил такова нещо? Добре де, един от тях беше сирене движещо се
само, но нали никой не е съвършен.
- Какво ще трябва да направя, г-н Секигоопрай? – попита той.
Тази част отдавна притесняваше Роб Секигоопрай. Хората можеше
да схванат малко погрешно думи като „Оня свят”.
- Че требе да спасиш... една гос’жа, - заобяснява той – Не големата
мънечка бабаяга. Друга ... гос’жа. Ние мо’ем да те заведем у местото дето е
она. Оно, местото е… ми под земята, сещаш се. Она там... да го речем, дека
спи. А па ти требе само да я добараш и да я отнесеш у горнио свет, такива
ми ти неща.
- А, имате предвид както Орфео е спасил Евнифона от Преизподнята
ли? – предположи Роланд.
Роб Секигоопрай мълчаливо зяпна.
- Това е един Ефебски мит, - поясни Роланд – На вид като че
любовна история, но всъщност е метафора за ежегодното завръщане на
лятото. Тази легенда има множество версии.
Те все така зяпаха. Много е притеснително това да те зяпат фийгъли.
В това отношение те са по-зле даже от кокошките21.
- Метафора значи един вид лъжа, дето помага на ората да разберат
разни неща, - преведе Били Големо Чене, макар че това не им помогна
особено.
- Той е спечелил нейната свобода като изсвирил прекрасна музика, -
добави Роланд – Струва ми се че бяха пеани със съпровод на лютня. Или
май беше лира.
- Епа туй е само за нас, - зарадва се Прост Уили – От нас по-добри в
нафиркването пияни нема, и после ставаме върло люти.
- Това са музикални инструменти, - намеси се Били Големо чене, след което погледна Роланд – Мо’еш ли да свириш на некой, гусине?
- Лелите ми имат пиано, - отвърна неуверено Роланд – Но случи ли
се нещо с него, наистина ще загазя. Те ще смелят стените на пясък.
21 бел.авт.: Кооо.
193
- Мечове че са значи, - реши неохотно Роб – А некогиж да си се
тепал с некой дето да е истински, а гусине?
- Не. Исках да тренирам със стражите, но лелите ми не им
разрешиха.
- Ма ти досега меч барал ли си?
Роланд го изгледа смутено:
- Ами в последно време не особено. Строго погледнато... Ъ... изобщо
не съм, да си призная. Лелите ми казват, че...
- Ми тогаз как си трендираш? – ужаси се Роб.
- Ами, в стаята ми, разбирате ли, има едно голямо огледало, така че
мога да тренирам... ами... практически... – започна Роланд, но спря като
видя израженията им, и добави – Съжалявам. Май не съм точно такъв, какъвто търсите...
- А, тук си у грешка, - възрази морно Роб Секигоопрай – Бабаягата на
сите бабияги вика, дека ти си баш момъко. Само ти требе некой, с който да
се потепаш...
Голем Йън който винаги беше нащрек, проследи погледа на брат си
към очуканата броня в ъгъла на оръжейната.
- Опа, стана оно едно... – изръмжа той – Ма да ви ка‘ем, я па нема па
да съм колено!
Следвашият ден пак беше добър, чак докато не се превърна в малък
сгъстък чист ужас.
Тифани стана рано и запали огъня. Когато майка и слезе, тя се беше
захванала здраво с миенето на пода.
- Ъ... не трябваше ли да правиш това с някакъв вид магия, миличка? –
зачуди се майка и, която изобщо не можа да схване, кое е главното във
вещерството.
- Не Мамо, не трябва, - отговори Тифани продължавайки да търка.
- Ами тогава не можеш ли просто да махнеш с ръка и да накараш
всичката мръсотия да изхвърчи нанякъде?
- Проблемът е да накараш магията да разбере, кое е мръсотия, -
Тифани затърка едно упорито петно – Чух за една вещица от Ескроу, която
пообърка нещата и загуби цялото дюшеме, чехлите си, а насмалко и пръста
си.
Г-жа Болежкова припряно заотстъпва и измърмори нервно:
- Аз пък си мислех, че просто размахваш ръце над пода.
- То си е така, - каза Тифани – Стига да ги размахваш здраво както си
държиш парцал.
Тя свърши с пода. После почисти под мивката. Отвори всички
бюфети, изчисти ги и прибра всичко обратно. Изчисти масата, после я
обърна и я изми отдолу. Почисти дори краката и отдолу, където опираха
194
пода. Тогава г-жа Болежкова не издържа и си намери нещо дуго за
вършене, защото това тук определено не беше само заради доброто
домакинство.
Не беше, разбира се. Баба Вихронрав веднъж беше казала, че ако
искаш да вървиш с високо вдигната глава, първо трябва да стъпиш здраво
на земята. Миенето на подове, цепенето на дърва, прането, правенето на
сирене – всички тези неща те заземяват, показват ти това, което е истинско.