Можеш да им отделиш малка част от ума си, а междувременно да дадеш на
мислите си време да се наканят, да се уталожат и да се подредят.
Тя тук в безопасност ли е от Зимеделеца? А самото тук в
безопасност ли е от Зимеделеца?
Рано или късно ще трябва пак да се изправи срещу него – снежния
човек, който си мисли, че е човек, а пък има власт над лавините. Магията
би могла само да го забави за малко и да го ядоса. Никое обичайно оръжие
няма да помогне, а и необичайни май нямаше.
Аннаграма беше излязла срещу му с ярост! На Тифани и се щеше и
тя да може така да се гневи. Освен това ще трябва да се върне и да и
благодари. Е, поне най-накрая с Аннаграма всичко ще е наред. Хората я
видяха да се превръща във виещо зеленокожо чудовище. Такава вещица те
можеха да уважават. А веднъж имаш ли уважението им, имаш всичко.
И освен това ще трябва да се види с Роланд. Не знаеше какво да му
каже. Но някак-си това не беше проблем, защото и той също няма да знае
какво да и каже. Те можеха да си прекарват цели дни така, като не знаят
какво да си кажат. Сега той сигурно е в замъка. Докато чистеше долната
страна на седалката на един стол тя се чудеше, какво ли ще да прави той.
По вратата на оръжейната се тропаше. Какво да ги правиш, лели.
Вратата беше от четири слоя дъб и желязо, а те все пах тропаха.
- Няма да търпим тeзи капризи! – заяви леля Данута и тогава от
вътрешната страна на вратата се чу трясък – Ти там да не би да се биеш?
- Не, пиша соната за флейта! – изкрещя Роланд. Във вратата се
блъсна нещо тежко.
Леля Данута се окопити. Тя изглеждаше общо взето като мис Тик, обаче с очи предполагащи непрекъсната обиденост и уста винаги готова за
незабавно оплакване.
- Ако не ни послушаш, ще кажа на баща ти... – започна тя, но я
прекъсна рязкото отваряне на вратата.
Ръката на Роланд беше порязана, лицето му червено, от брадичката
му капеше пот, той се задъхваше. С трепереща десница той надигна меч.
Зад него, от другата страна на сивата стая, стоеше комплект много очукани
доспехи. Които обърнаха шлема си към лелите. С проскърцване и
чегъртане.
195
- Ако посмеете да безпокоите баща ми, - закани се Роланд докато те
го зяпаха втрещено – аз ще му кажа за парите взети от големия сандък в
съкровищницата. И не лъжете!
За миг, само да мигнеш можеше да го пропуснеш, на лицето на леля
Данута се изписа вина, но тя побърза да я изтрие.
- Как смееш! Твоята скъпа майка...
- Умря! – изкрещя Роланд и затръшна вратата.
Забралото на шлема се надигна и отвътре надникнаха десетина
фийгъли.
- Кривънци, кви бе’а тея картали бре? – изкоментира Голем Йън.
- Мойте лели, - представи ги мрачно Роланд – Какво е картал?22
- Оно е таквоз големо черно дърто пиле с длъжък врат дето само чека
некой да умре, - обясни Били Големо чене.
- А, значи вече сте се виждали с лелите ми, - пробляснаха очите на
Роланд – Хайде да опитаме още веднъж, а? Струва ми се, че му схванах
цаката.
От всички части на доспехите се надигнаха протести, но млъкнаха
когато Роб Секигоопрай им кресна:
- Стига! Че дадем на момъко още един шанс и толкоз. Аре сите по
местата!
Бронята се раздрънча и разпсува докато фийгълите се наместваха в
нея по постовете си, но след няколко секунди доспехите като че влязоха
във форма, хванаха един меч и се запрепъваха накъм Роланд. Той чу
разнасящи се отвътре приглушени заповеди.
Бронята замахна и посече, но с едно единствено плавно движение
той отби, стъпи встрани, развъртя собствения си меч и разсече доспехите
на половина с дрънчене отекнало из целия замък.
Горната половина се удари в стената. Долната половина само се
разклати, но остана на крака.
След няколко секунди множество малки глави се подадоха от
железните гащи.
- Туй па що беше? – каза Роб Секигоопрай – Сички ли са, ъ... цели?
Бързо преброяване установи, че броят фийгъли не включваше
половинки, макар че имаше доста натъртвания, а Прост Уили си беше
загубил окесията. Обаче много фийгъли залитаха и се удряха с ръце по
ушите. Беше се раздрънчало наистина много силно.
- Ми тоя път ич не беше зле, - похвали го някак неуверено Роб – Май
почна да го сфащаш ти помънечко тепаньето.
22 бел.прев.: В оригинала птицата не е черен лешояд, а „corbie”, което е шотрандски диалект за гарван и