даже за врана. Но на Диска птицата корби се появява веднъж в “Малки богове”, където е точно някакъм
голям и много мързелив мършояд с неопределена биологична класификация.
196
- Настина изглеждаше по-добре, нали, - Роланд се изпъчи гордо – Ще
опитаме ли още веднъж?
- Не! Сиреч... саках да речем не, - отговори Роб – Чини ми се на мене, дека за днеска стига, а?
Роланд вдигна поглед към малкото прозорче с желязната решетка
високо на стената.
- Да, по-добре да ида да видя баща ми, - продума той и посърна –
Скоро ще се стъмни. А ако не го посещавам всеки ден, той забравя кой
съм.
Когато момчето си тръгна, фийгълите се спогледаха.
- Ич не му е леко на момъко с’а, нема лабаво, - продума Роб
Секигоопрай.
- Требе да признаеш, дека он стае се по-добър, - забеляза Били
Големо Чене.
- Епа да, верно си е, не е такъв кекавелник къвто го мислех, да ама
тоя меч му е възтежичък и дорде му стане както си требе, че минат
седмици, - каза Голем Йън – Че имаме ли седмици, а, Роб?
Роб Секигоопрай сви рамене:
- Кой го ‘нае? Ма вари го печи го, че требе да бъде он Геройо и
толкоз. Големата мънечка бабаяга скоро че срещне Зимеделецо, а саминка
она нема как да го бие. Както рече бабаягата на сите бабияги: Не мо’еш
пребори приказка толкоз дърта. Она се че намери начин да се изсули, -
после той събра длани на рупор и се провикна – Аре, момци, беж да бегаме
за могилата. Нощес па че се повърнем. Оно май Герой от един път не мо’е
да се стане.
Малкото братче на Тифани беше достатъчно голямо за да иска да го
смятат за още по-голямо, което е небезопасна амбиция в оживен действащ
чифлик, пълен с работни коне с големите им копита, с канали за
дезинфекция на овцете и стотици други места, където малък човек може и
да остане незабелязан докато не стане твърде късно. Но повече от всичко
друго той обичаше водата. Когато не можеш да го намериш, той
обикновено се оказваше долу при реката, за риба. Той обичаше реката, което беше малко изненадващо, защото навремето от там беше скочило да
го яде грамадно зелено чудовище. Тифани обаче го беше фраснала по
муцуната с чугунен тиган. Понеже той по това време нагъваше сладки, единственият му коментар впоследствие беше: „Тифи джас либата бум!”.
Оттогава обаче той порастна и стана умел въдичар. Днес той пак беше
отишъл за риба. Сега вече той беше научил, къде се въдят чудовищата.
Наистина големите щуки се спотайваха в дълбоки тъмни дупки, мислейки
тромавите си кръвожадни мисли докато блесната на Уентуърт не им
паднеше почти направо в устата.
197
Когато Тифани излезе да го извика, тя го завари качващ се залитайки
по пътеката откъм реката, целият разчорлен и нарамил риба като че поне
на половината от собствената му тежест.
- Виж колко е голяма! – викна той веднага щом я видя – Ейб ми каза, че ще се крие под падналата върба. Той каза, че по това време на годината
те ще кълват на каквото ще! Тя ме събори, но аз я надвих! Тя ще е поне
двайсе кила!
По-скоро към десет, помисли си Тифани, но рибата е винаги по-
тежка за този, който я е хванал.
- Браво. Хайде влизай, че ще измръзнеш, - каза тя.
- Може ли да ям нея на вечеря? Цял век мина, докато я вкарах в
мрежата! Ама тя е поне двайсе и пет кила! – похвали се Уентуърт
поклащайки се под тежестта и.
Тифани не беше толкова глупава, че да му предложи да я поноси
вместо него. Това щеше да е люта обида.
- Не. Трябва първо да се изчисти и да поседи един ден в марината, а
и за днес Мама сготви супа. Утре обаче ще ти я направя с джинджифил.
- И ще има достатъчно за всички, – въодушеви се Уентуърт – Щото
тежи поне трийсе кила!
- Като нищо, - съгласи се Тифани.
Така че като се свечери, след като рибата обра полагащото и се
възхищение от всички и излезе, че тежи дванадесет кила (след като
Тифани леко се опря на везната), тя отиде в миялнята да изчисти рибата, което е един невинен начин да се опише изтръгването или изрязването на
всичко което не е за ядене, което ако питат Тифани, трябваше да е цялата
риба. Тя не обичаше много щука, но една вещица не бива да се гнуси от
храна, особено пък от храна на аванта, а с хубав сос тя поне няма да вони
на щука.
И тогава, докато изсипваше вътрешностите в голямата кофа, тя зърна
сребрист проблясък. Добре де, нямаше как да вини Уентуърт, че толкова се