фийгъли.
Най-напред той помисли: това е скелет. После то проблясна и
заприлича на птица, висока птица, като чапла. После стана фигура от груби
черти, сякаш нарисувана от малко дете. Отново и отново навлякът се
изписваше в мрака с тънки, пламенни линии.
То си надраска уста и се наклони към него за миг, показвайки
стотици остри като игли зъби. След което изчезна.
Фийгълите се разговориха нещо помежду си.
- Епа убаво се опра’и, - похвали го Роб Секигоопрай – Погледна го
ти право у уста и ич не рипна назад даже до една стъпчица.
206
- Г-н Секигоопрай, твърде се бях изплашил за да побягна, - призна си
Роланд.
Роб Секигоопрай се наведе докато не стигна до едно ниво с ухото на
момчето и прошепна:
- Епа да, ‘ная го туй я! Сума ти чиляци стана’а херои, оти ги е било
твърде много бъзе да бегат! Да, ма ти не се посра, а туй е убаво. И още че
има от них нататък. Ич не ги пущай у чутурата ти! Не ги пущай увътре ти!
- Защо, какво могат да...? Не, не ми казвай! – поправи се навреме
Роланд.
Той тръгна през сенките, примигвайки за да не вземе да пропусне
нещо. Старицата се беше изгубила някъде, но мракът започна да се
изпълва с хора. Повечето си стояха сами или седяха на столове. Някои се
разхождаха тихо. Роланд и фийгълите минаха покрай мъж в старовремски
дрехи зяпнал собствената си ръка сякаш я виждаше за пръв път. После се
натъкнаха на жена леко поклащаща се и тананикаща си някаква
безсмислена песничка с глас като на малко момиченце. Когато Роланд я
подмина, тя му се усмихна някак налудничаво. Точно зад нея беше
застанал един навляк.
- Е добре, - реши се мрачно Роланд – Сега ми кажете, какво правят
те.
- Ручат ти спомените, - отговори Роб Секигоопрай – Твойте мисли за
них са истински. Сакаш ли нещо или се надеваш, оно за них е кльопачка!
Паръзити ниедни. Глей що ста’а, кат го не наглеждаш таквоз место както
си требе.
- А как може да ги убиеш?
- Ей че люто ми го рече. А ни го чуйте големото геройчѐ! Немой им
се зори, бе момко. Они още нема да ни скокнат, а па си имаме ние работа
за вършене.
- Мразя това място!
- Епа верно, у пъклото тръпката е повечко, - съгласи се Роб
Секигоопрай – А се сопри мънечко... че стигнааме реката.
През Долния Свят течеше река. Тъмна като сажда, бавно и мазно
плискаща се по бреговете си.
- А, май съм чувал са нея, - сети се Роланд – Има един лодкар, нали?
- ДА.
Той се появи внезапно, застанал в дълга лодка с низки бортове. Беше
облечен целият в черно, в какво друго, с дълбока качулка напълно
закриваща лицето му, и създаваща усещането, че много добре че го
закрива.
- Мараба, бе мъжки, - поздрави весело Роб Секигоопрай – Как е
авата?
207
- О НЕ, ПАК ЛИ ВИЕ! – отвърна мрачната фигура с глас, който не
толкова се чуваше, колкото се усещаше – ВАС НАЛИ ВИ ЕКСПУЛСИРАХА.
- А, некой мънечко се е объркал, сещаш се, - каза Роб плъзвайки се
надолу по бронята на Роланд – Требе да ни пущаш, оти сме си веке
умрели.
Фигурата протегна ръка. Черната роба се плъзна малко и това което
сочеше Роланд страшно приличаше на кокал.
- ТОЙ ОБАЧЕ ТРЯБВА ДА ПЛАТИ НА ЛОДКАРЯ, - обяви той обвинително, с
гробищно-мавзолеен глас.
- Не и докато не стигна другата страна, - отвърна твърдо Роланд.
- Аре с’а де! – намеси се и Прост Уили – Не го ли видиш дека е
Херой! Не мо’еш ли да верваш на Херой, на кой че верваш бе?
Качулката се взря в Роланд за като че стотици години.
- ДОБРЕ ДЕ, ОТ МЕН ДА МИНЕ.
Фийгълите нахлуха в прогнилата лодка с обичайния си ентусиазъм и
викове „Кривънци!”, „Дека е пиячката за круизо?” и „Ей че са стиснати у
тоя Стикс бе!”, а Роланд се качи внимателно, наблюдавайки подозрително
лодкаря.
Мрачната фигура надигна голямо гребло и те потеглиха със скърцане
и, след малко, за съжаление и за огорчение на лодкаря, с песен. Сиреч
горе-долу нещо като песен, с пълен разнобой по скорост и темпо и пълно
пренебрежение към мелодията:
- У реката ..ката ката лодка се белей реката се белей се
белееей лодка се белей реката лодка...
- АЙДЕ МЛЪКНЕТЕ ДЕ!
- ...а моряко реката се белееей лодка лодка
пееесен пей...
- АМА МОЖЕ ЛИ ТАКА?
- ...лодка се белей пееесен пей моряко лодка лодка
пееей...
- Г-н Секигоопрай? – обади се по някое време Роланд.
- А?
- Защо до мен седи синьо сирене овързано с карирана препаска?