- Епа туй е Хорас, - отговори Роб – Он е на Прост Уили побратим. Не
е пра’ил проблема, нал’тъй?
- Не. Но се опитва да пее!
- Епа да, значи тоя път зло не мисли.
- Мнямням мням мнямням, - пееше Хорас.
208
Лодката се блъсна в отсрещния бряг и лодкарят припряно излезе на
брега. Роб Секигоопрай се изкатери по ръкава на хлабавата ризница на
Роланд и му прошепна:
- Дам ли ти знако, беж да те нема!
- Но аз мога да платя на лодкаря. Донесох парите, - Роланд потупа
джоба си.
- Ти к’во? – за фийгъла това май беше невъзможна и опасна мисъл.
- Имам парите, - повтори Роланд – Тарифата за пресичането на
Реката на Мъртвите е два гроша. Това е древна традиция. Два гроша се
слагат на очите на покойника, за лодкаря.
И Роланд хвърли две медни монетки в костената длан на лодкаря.
- Ама си ми един акълия, - каза Роб – А да земеш четри гроша сетѝ
ли се?
- В книгата пишеше, че на мъртвите им трябват само два, - възрази
Роланд.
- Епа на них мо’е и да им стигат, - съгласи се Роб – Ма туй е оти на
умрелите билет за връщане не им требе!
Роланд хвърли един поглед назад през мрачната река. Оранжеви
проблясъци бяха осеяли отсрещния бряг.
- Г-н Секигоопрай, аз някога бях пленник на Кралицата на Феите.
- Епа да, ‘наем я.
- В този свят това беше за една година, но на мен там ми се сториха
като няколко дни... само дето часовете се точеха като векове. Беше
толкова... скучно, че след някое време едва-едва можех да си спомня
каквото и да е. Нито името ми, нито какво е изгрев, нито вкуса на
истинската храна.
- Епа да, ‘наем ние... ние нали помогнахме да те спасим. А ти ич не
каза благодарско, ма ти нали целото време не си беше у чутурата, та не се
обиждаме.
- Тогава позволете ми да ви благодаря сега, г-н Секигоопрай.
- Нема нищо. Пак заповедай.
- Тя държеше едни твари, които ядат сънищата ти докато не умреш
от глад. Мразя тварите, които ти отнемат това, което си. Искам да избивам
такива твари, г-н Секигоопрай. Всичките искам да ги изтребя. Отнемеш ли
на някого спомените, отнемаш му личността, отнемаш му всичко което е
той.
- Ми убав ти е ищяхо, нема лабаво, - отвърна Роб – Но требе да
свършим първо една мънинка работица, сещаш се. Ебре, кривънци, глей
к’во ста’а га се занемарят нещата и пущиш нави да пра’ят к’вото си сакат.
По пътя си те се натъкнаха на голяма купчина кости. Бяха несъмнено
животински кости, а ръждясалите нашийници и синджири дадоха нещо
като жокер.
209
- Три големи кучета? – констатира Роланд.
- Едно баш големо кучище с три чутури, - поправи го Роб
Секигоопрай – Много модна порода у преизподните. Земе ли да апе, гърло
отведнъж прехапва. Три гърла! – след което добави с наслада – Ма турѝ
три кучешки бисквитки у редичка на земята и цел ден че седи завалията и
че опъва синджиро. Голем майтап падна, да ти речем я, - той подритна
кокалите – Епа имаше оно едно време у тея места уригиналност. А глей с’а
що направи’а.
Малко по-нататък по пътя имаше нещо, което може и да беше демон.
Имаше ужасяващо лице, с толкова много зъби, че повечето трябваше да са
били само за показ. Имаше си и криле, но с тях просто нямаше как да се
издигне във въздуха. Беше си намерило парче огледало и на всеки няколко
секунди хвърляше по един поглед в него и потръпваше.
- Г-н Секигоопрай, - попита Роланд – има ли тук долу нещо, което
този меч, който мъкна, да може да убие?
- Епа не. Не стае баш да ги тепаш, - отговори Роб – Не и навляк. Туй
да не ти е некой вълшебен меч, видиш ли?
- Тогава защо ми е да го мъкна?
- Щото си Херой. Да си чул некогиж за Херой без меч?
Роланд изтегли меча от ножницата. Той беше тежък и никак не
приличаше на лекокрилото, свистящо, сребристо острие, което той си беше
представял пред огледалото. Този меч беше по-скоро като подострена
метална тояга.
Той го хвана с две ръце и някак успя да го метне насред бавната, мрачна река. Точно преди да падне във водата, от там се издигна една
бледа ръка и го улови. Размаха го няколко пъти и се скри под водата.
- Това нормално ли беше да става? – сащиса се той.
- Мъж сам да си фърли мечо? – изкрещя Роб – Не! Ич не е нормално
убав меч зян да стае!
- Не, аз питах за ръката, - поясни Роланд – Това просто...
- Епа, случва се, - махна пренебрежително ръка Роб, като че нямаше
нищо по-обичайно от подводни жонгльори с мечове – Ама са си немаш