друг човек. Той е изкикотил. Толкова е побъркан, че изобщо не разбира
колко е побъркан.
Той изобщо си няма представа какво значи да си „човек”, не знае
какви ужаси замисля, той просто... не разбира. А е толкова щастлив, че е
направо сладък...
Роб Секигоопрай потропа по шлема на Роланд:
- Аре бе, момко.
Роланд се беше втренчил в сияещата фигура:
212
- Това не може да е Тифани!
- Епа она е богиня, она мо’е да изглежда както си сака, - обясни Роб
Секигоопрай – Лекинко само я цункай по бузката, а? Немой да се оливаш у
ентусиазъмо, нема цел ден да са мотаме, я. Бърже я цункай и беж да ни
нема.
Нещо подбутна подканващо Роланд по лакътя. Беше синьо сирене.
- Немой се коси зарад Хорас... он само сака да стори каквото си
требе, - обади се побърканият фийгъл, когото Роланд знаеше като Прост
Уили.
Той пристъпи напред, през припламващото около него сияние, защото кой би искал да се покаже страхливец пред едно сирене.
- Това е някак си... неловко, - оплака се той.
- Кривънци, аре давай де!
Роланд се наведе и припряно допря с устни спящата красавица по
бузата. Тя отвори очи и той бързо отскочи крачка назад.
- Това не е Тифани Болежкова! – възкликна той и премигна. Навите
се бяха струпали наоколо плътно като трева.
- Фащай я за ръката и беж да бегаме, - подкани го Роб – Навлеко че
се разлюти га ни види да си одим, - после той потропа ободрително по
шлема на Роланд и добави – Ма нема лошо, нал’тъй? Оти ти имаш План!
- Само се надявам да съм го измислил правилно, - въздъхна Роланд –
Лелите ми казват, че прекалявам с умуването.
- Туй да се чува, - одобри Роб Секигоопрай – Оти туй е много по-
убаво от онуй да прекалеваш с тъпуването! А с’а грабай госпоицата и беж
да ни нема!
Роланд хвана момичето за ръката стараейки се да избягва погледа му
и внимателно я издърпа от плочата. Тя му каза нещо на език неразбираем
за него, освен само че звучеше като че на края имаше въпросителен знак.
- Тук съм за да ви спася, - увери я той.
Тя го изгледа със златистите очи на змия, след което промълви с глас
изпълнен с неприятни отгласъци и съскане:
- Малката овчарка загази. Колко тъжно, ох колко тъжно.
- Ами, ъ, най-добре да бягаме, - съумя някак да предложи той – която
и да сте вие...
Не-Тифани му се усмихна. С една такава неприятна усмивчица, леко
подхилкваща се. И те побягнаха.
- А вие как се биете с навите? – попита задъхвайки се той търчащата
наоколо фийгълска чета.
Сенките се разделиха пред тях.
- Епа не им се услаждаме на них, - обясни Роб – Мо’е би щото се за
лочене мислим, а па от туй и них ги фаща. Ти си бегай, бегай!
213
И точно тогава навите удариха, макар че на това не можеше да му се
каже точно удар. Беше по-скоро като че се блъснаха в стена от шепот.
Нищо не ги докосваше, нямаше нито зъби нито нокти. Ако хиляди
мънички нещица като скариди или мухи се бяха опитали да спрат някого, на това щеше да прилича.
Лодкарят обаче ги очакваше. Той вдигна ръка, когато Роланд се
приближи с препъване към лодката.
- ШЕСТ ПЕНСА, - поиска той.
- Шест? – сащиса се Роланд.
- Ей, и два часа не седееме тука, а тряс-фрас и ей на шес пенса
отидо’а!23 – възмути се Прост Уили.
- ЕДИН БИЛЕТ ЗА ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ И ЕДИН ЕДНОПОСОЧЕН, - отсече
лодкарят.
- Но аз нямам толкова! – паникьоса се Роланд.
В главата нещо беше започнало да го подръпва. За да стигнат до
устата му мислите му трябваше да си пробиват път с много зор.
- Я че се опра’им, - успокои го Роб Секигоопрай, обърна поглед към
събратята си фийгъли и потропа по шлема на Роланд за тишина – Убаво, момци. Нема да си одим!
- КАКВО! – стресна се лодкарят – О НЕ, ВИЕ СИ ТРЪГВАЙТЕ! НЯМА ПАК
ДА ВИ ТЪРПЯ ТУК ДОЛУ, Я! ОЩЕ НАМИРАМЕ НАТРОШЕНИ БУТИЛКИ ОТ
ПРЕДИШНИЯ ПЪТ! АЙДЕ, КАЧВАЙТЕ СЕ НА ЛОДКАТА ДЕ, ВЕДНАГА!
- Кривънци, ич не мо’ем бе, мой човек, - отвърна Роб – Оти клетва ни
е наложена, да му помогнем на момъко, видиш ли. Дето он нема да оди и
ние нема да одим и туй-то!
- АМА НЕ МОЖЕ ТАКА, НЯКОЙ САМ ДА ИСКА ОСТАВА ТУК! – скара им се
лодкарят.
- Епа нема да се плашиш, мой човек, с нас тук с’а па че живне, -
подсмихна се Роб.
Лодкарят забарабани с пръсти по греблото си. Те затракаха като
търкалящи се зарове.
- Е, ДОБРЕ ДЕ, ОТ МЕН ДА МИНЕ. НО, ДА СЕ РАЗБЕРЕМ ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ, БЕЗ НИКАКВО ПЕЕНЕ!