Роланд завлече момичето на борда. Там най-накрая навите ги
оставиха на мира, но когато лодкарят подкара към другия бряг, Голем Йън
срита Роланд по ботуша и посочи нагоре. Оранжеви драсканици със
стотици пресичаха свода на пещерата. А на отсрещния бряг ги причакваха
още повече.
- Как върви Плано, а, гусин Геройчо? – попита тихо Роб Секигоопрай
слязъл от шлема на момчето на рамото му.
23 бел.прев.: Това е стар английски лаф за оплакванията на шотландец от скъпотията на големия град.
214
- Изчаквам подходящия момент, - отговори високомерно Роланд, след което се обърна към не-Тифани и я увери, стараейки се да не я гледа в
очите – Дойдох да ви измъкна от тук.
- Ти? – подпита не-Тифани сякаш в самата представа за това имаше
нещо смешно.
- Добре де, ние, - поправи се Роланд – Всичко е толкова...
С глухо тупване лодката заора в брега, където навите се бяха
струпали гъсто като житна нива.
- Епа който сляя да сляя, - подкани го Голем Йън.
Роланд издърпа не-Тифани няколко крачки нататък по пътя и спря.
Като мигна, пътят отпред се превърна в бушуваща оранжева маса. Самият
той усещаше лек напън, не по-силен от полъх. Да, но те бяха и в ума му.
Студени и ръфащи. Всичко беше толкова глупаво. Изобщо нямаше да
стане. Той нямаше да може да се справи. Нали той беше капризен, безогледен и непослушен, точно както казваха... лелите му.
Зад гърба му Прост Уили се провикна с тона който при него
минаваше за ободрителен:
- А напра’и тъй, че лелите ти да се гордеят с тебе!
Роланд се извърна изведнъж обзет от гняв:
- Лелите ми ли? Чуй сега, какво ще ти кажа за моите лели...
- Нема време, бе момчурльок! – изкрещя му Роб Секигоопрай – Аре
мърдай бе!
Роланд се озърна. Умът му беше пламнал. Спомените ни тук са
истински, припомни си той. А това нещо аз няма да го търпя!
Той се обърна към не-Тифани и й каза:
- Не се страхувай.
След което протегна лявата си ръка и прошепна:
- Спомням си ... меч...
Когато зажумя, мечът беше в ръката му – толкова лек, че едва се
усещаше, толкова тънък, че почти не се виждаше, една линия във въздуха
състояща се предимно от острота. С него той беше посякъл хиляди
врагове, там някога пред огледалото. Той никога не тежеше твърде много, движеше се като част от самия него и ето го в ръката му. Оръжие
поразяващо всичко, което се натрапваше, лъжеше и крадеше.
- Мо’е па и да мо’е да се напра’и Геройо отведнъж, - продума
замислено Роб Секигоопрай, докато навите се очертаваха пред Роланд и
гинеха. Той се обърна към Прост Уили – Прост Уили? Мо’еш ли да се
сетиш за некой път, дето да съм ти викал, дека некой път казуеш баш що
си е верно?
Прост Уили го изгледа озадачено.
- Епа отга се помним, Роб, не се сещам да си ми викал таквоз нещо, ама никогиж.
215
- Тъй ли било? – каза Роб – Епа, ако го бех викал, баш с’а щеше да е
тоя некой път.
Прост Уили се разтревожи:
- Епа оно верно ли е значи? Я да съм рекъл нещо верно?
- Епа да. Рече го, Прост Уили. За пръви път. Гордеем се я с тебе, -
похвали го Роб.
Преширока усмивка се разля по лицето на Прост Уили:
- Кривънци! Ей, момци, я рекох...
- Ма немой се занасяш, - добави за всеки случай Роб.
Където Роланд замахваше с въздушното си острие, навите се
пръскаха като паяжини. Прииждаха нови, и все нови и нови, но сребърната
линия всеки път ги пресрещаше и ги отсичаше от него. Те отстъпваха, пробваха нови форми, бягаха пред зноя на гнева в главата му. Мечът
фучеше. Навляк след навляк се огъваше пред острието, изпищяваше и с
тихо цвърчене изчезваше в нищото...
... и някой тропаше по шлема му. Който и да беше, вече правеше това
от доста време.
- А? – отвори очи той.
- Они свърши’а, - осведоми го Роб Секигоопрай.
Дишайки тежко Роланд се огледа. С отворени или затворени очи, оранжеви проблясъци в пещерата нямаше. Не-Тифани го гледаше със
странна усмивка.
- С’а ли че си одиме, - подпита го Роб Секигоопрай – или мо’еби да
чекаме да додат още?
- А они че додат, - увери го Били Големо Чене и посочи отсрещната
страна на реката.
Плътна оранжева маса прииждаше в пещерата, толкова много нави, че между тях изобщо нямаше празно. Роланд се поколеба все още мъчейки
се да си възстанови дъха.
- Чуй с’а що че ти речем, - заувещава го Роб – Ти с’а като добро
момче земи спаси госпоицата, а па ние че те земем тук друг път, и