ярка бяла светлина, от която стените и на стотици мили оттам хвърляха
сенки. Стълб от пара се надигна с рев в небето, пронизан от светкавици и
се простря над света като чадър, закривайки слънцето. След което пак
запада надолу като топъл дъжд с едри капки изравящи в снега тънки
дълбоки дупки.
Тифани, чиято глава винаги гъмжеше от мисли, този път не можеше
да изтиска нито една. Само лежеше на една ледена плоча посред дъжда и
слушаше как дворецът покрай нея се разпада. Случва се понякога всичко, което можеш да направиш вече да е направено, така че да не ти остава
нищо друго освен да се снишиш и да изчакаш да мине бурята.
Имаше и още нещо във въздуха, един златен проблясък, който се
губеше колчем тя се опиташе да го погледне и пак се появяваше в крайчеца
на полезрението и.
218
Дворецът рукна като водопад. Ледената плоча, на която лежеше тя, наполовина се плъзгаше наполовина плуваше надолу по стълбището което
постепенно се превръщаше в река. Над нея грамадни колони се
сгромолясваха, но преди да достигнат до земята се превръщаха от лед в
топла вода, така че долу се разхвърчаваха с пльоскане само пръски.
Сбогом на искрящата корона, помисли си Тифани с лека нотка
съжаление. Сбогом на роклята от танцуващи светлинки, сбогом на
ледените рози и снежинките. Колко жалко. Колко жалко.
И ето че под нея се показа трева, а я заливаше толкова много вода, че
или преставаш да се излежаваш или се давиш. Накрая тя някак съумя да се
изправи на колене и зачака кога ще може да се изправи без да я повали
потокът.
- У теб има нещо мое, дете, - обади се един глас из-зад гърба и.
Тя се обърна и златната светлина се сбра в образ. В нейния собствен
образ, само че очите бяха... странни, като че змийски. Точно сега обаче, с
бумтящата жега на слънцето все още отекваща в ушите и, това не
изглеждаше чак толкова изумително.
Бавно-бавно Тифани извади Рога на Изобилието от джоба си и ѝ го
подаде.
- Ти си Лятната Господарка, нали? – поиска да се увери тя.
- А ти си малката овчарка, която щеше да става мен? – в отговора се
усещаше съскане.
- Но аз не исках! – побърза да се оправдае тя – Защо приличаш на
мен?
Лятната Господарка седна на торфа до нея. Много е смахнато това да
зяпаш себе си и Тифани забеляза на врата и отзад малка бенка.
- Нарича се „резонанс”, - рече тя – Знаеш ли какво значи това?
- Значи нещата да вибрират заедно, - отговори Тифани.
- Как може едно овчарче да знае това?
- Имам речник, - каза Тифани – И съм вещица, ако обичаш.
- Добре тогава, докато ти прихващаше някои неща от мен, аз пък
прихващах някои неща от теб, умна овчарска вещице, - обясни Лятната
Господарка.
На Тифани тя все повече и заприличваше на Аннаграма. Което
всъщност беше успокояващо. Тя не звучеше нито мъдро нито мило, а ...
просто като поредната особа, по случайност оказала се много могъща, но
не беше чак пък страшно умна, а, да си го кажем честно, леко досадна.
- Кой е истинският ти облик? – поинтересува се Тифани.
- Обликът на жегата по пътя, обликът на мириса на ябълки.
Хубав отговор, помисли си Тифани, но не е да има някаква файда от
него. Тя приседна до богинята и попита:
- Ще си изпатя ли?
219
- Заради това, което стори на Зимеделеца ли? Не. Той трябва да
умира по веднъж всяка година, както и аз. Ние умираме, спим и пак се
пробуждаме. Освен това... ти беше забавна.
- Я? Забавна значи съм била, а? – очите на Тифани се присвиха.
- Какво ще искаш? – запита Лятната Господарка.
Да, помисли си Тифани, точно като Аннаграма. Няма да познае дори
намек дебел цяла миля.
- Какво искам ли? – отвърна Тифани – Нищо. Само лято, ако обичаш.
Лятната Господарка я изгледа объркано:
- Но хората винаги искат нещо от боговете.
- Вещиците обаче плащане не приемат. Зелената трева и синьото
небе ми стигат.
- Какво? Но тях нали и без това си ги получаваш! – Лятната
Господарка беше хем втрещена хем ядосана, от което Тифани, остана
доволна, нищо че това беше донякъде дребнаво и злорадно.
- Добре, - усмихна се тя.
- Но ти спаси света от Зимеделеца!
- Всъщност го спасих от едно глупаво момиченце, госпожице Лято.
Поправих каквото бях оплескала.
- Заради една дребна грешка ли? Ще си глупаво момиченце да не
приемеш награда.
- Но ще съм разумна млада жена да откажа награда, - възрази Тифани