Разбира се това значеше, че госпожица Предалова ще трябва да си
сложи шапката. Това Тифани го мразеше. Тя трябваше да застане пред
госпожица Предалова, да я зяпне и да усети странната тръпка в очите си, докато дъртата вещица я ползва вместо огледало.
Докато приключиха с вечерята, вятърът се развилня в гората като
огромен мрачен звяр. Той изтръгна вратата от ръцете на Тифани, когато тя
я отвори и се разфуча из стаята. Нишките на стана се разбучаха от него.
- Сигурна ли сте за тази работа, госпожице Предалова? - усъмни се
Тифани мъчейки се да затвори вратата.
- Не ми ги говори тея! Няма да ми говориш такива! Танцът трябва да
има свидетел! Нито веднъж не съм пропускала танц! - госпожица
Предалова изглеждаше нервна и сприхава - Трябва да идем! И ти трябва да
си в черно.
- Госпожице Предалова, знаете, че аз черно не нося, - напомни
Тифани.
- Днешната нощ е за черно. Ще облечеш другото ми наметало.
Тя изрече това с твърдостта на вещица, сякаш самата мисъл, че някой
може да не я послуша, никога не и е минавала през ума. А тя беше на 113
21
години. Имала е практика с този тон колкото щеш. Тифани я послуша без
повече спор.
Не е да имам нещо против черното, помисли си Тифани, докато
взимаше другото наметало, но то просто не е за мен. Когато хората казват, че вещиците носят черно, те всъщност имат предвид, че го носят старите
баби.
Както и да е, нали не е като да нося розово или нещо такова...
После тя трябваше да увие часовника на госпожица Предалова в
парче платно, така че вместо дрън-брън той да казва дрън-брън. Хич не
можеше да става дума да го оставят вкъщи. Госпожица Предалова винаги
държеше часовника до себе си. Докато Тифани се приготвяше, старицата
нави часовника с отвратителен стържещ звук. Тя постоянно го навиваше; понякога се спираше да го навие посред съд, направо в стаята пълна с
ужасени хорица.
Навън още не беше заваляло, но въздухът беше пълен с хвърчащи
вейки и шума. Госпожица Предалова яхна метлата странично и се вкопчи в
нея като за последно, а Тифани тръгна пеш влачейки я с въже за простир.
Небето беше още червено от залеза, високо горе светеше щърбава
луна, но пред нея постоянно профучаваха дрипави облаци, изпълващи
гората с бродещи сенки. Клони тракаха по клони, а някъде в тъмата
Тифани чу трясъка и тупването на земята на нещо откършило се.
- До някое от селата ли отиваме? - опита се да надвика вятъра
Тифани.
- Не! Поеми по пътеката през гората! - викна в отговор госпожица
Предалова.
Я, това да не е онова прословуто „танцуване по без гащи”, за което
съм чувала толкова много? Е, по-точно не чак толкова много, защото само
някой като го спомене, някой друг веднага му шътка, така че всъщност
изобщо нищо не съм чула, но пък не съм го чула някак много
многозначително.
Това беше нещо, което хората смятаха, че вещиците били правили, обаче самите вещици не смятаха така. Тифани не можеше да не признае, че
разбира защо. Дори и в горещите летни нощи в планината не е чак толкова
топло, а и винаги трябва да внимаваш за таралежи и трънаци. Освен това
просто не може да си представиш някоя като Баба Вихронрав да се
разтанцува по без... добре де, не можеш да си го представиш и толкова, че
ако тръгнеш да си го представяш, главата ти ще гръмне.
Вятърът поутихна, когато тя, все тъй влачейки реещата се госпожица
Предалова, напредна по горската пътека. Но вятърът бе докарал със себе
си студ, а изобщо не рачи да си го прибере. Тифани беше доволна, че е с
наметало, нищо че е черно. Тя бъхтеше нататък, завивайки накъдето и
22
посочеше госпожица Предалова, докато не зърна светлина от огън сред
дърветата в една закътана падина.
- Спри тук и ми помогни да сляза, момиче, - разпореди се старата
вещица - И слушай внимателно. Няма да повтарям! Има си правила.
Първо, мълчиш си. Второ, гледаш само танцьорите. Трето, изобщо да не си
мръднала, докато танцът не свърши.
- Да, госпожица Предалова. Много е студено тук.
- И още ще застудее.
Те продължиха към далечната светлина. Каква полза от танци, ако