лехите със зеленчуците, а купища народ се омотаваха покрай вратата, така
че тя кацна в гората, скри метлата в една заешка дупка, а шапката си под
един храст и се върна до къщурката пеша.
На една бреза точно където пътеката излизаше на поляната беше
забучена една... кукла като че ли, направена от овързан сноп вейки. Това
беше нещо ново и леко плашещо. Каквато сигурно беше и целта му.
Никой не я видя да вдига райбера от вратата на миялнята и да се
промъква в къщурката. Тя се облегна на кухненската стена и притихна. От
съседната стая се разнасяше несъмнения глас на Аннаграма приказващ на
нейния най-характерен аннаграматичен език:
- ... само едно дърво, разбирате ли? Отсечете го и си разделете
дървата. Разбрано ли е? А сега си стиснете ръцете. Айде де. Ама сериозно.
И без увъртания, че да не се ядосам! Добре. Така е по-добре, нали? И да не
съм чула повече от вас за тази простотия...
След още десет минути слушане на конски, мъмрене и натякване на
всички наред Тифани се измъкна навън, заобиколи през гората и пак излезе
на поляната по пътеката. Насреща и се зададе забързана жена, но тя спря
щом Тифани каза:
- Извинявайте, има ли тук вещица?
- Ооооо, да, - охотно потвърди жената изглеждайки строго Тифани –
Ти не си тукашна, а?
- Не, - отвърна Тифани, без да каже на глас „Аз живях тук месеци
наред, г-жо Каруцарова, и доста често се срещахме. Но аз винаги бях с
шапката. А хората виждат само шапката. Без шапката все едно съм се
маскирала.”
- Е, имаме си Госпожица Ястребска, - г-жа Каруцарова се направи
сякаш неохотно разкрива страшна тайна – Ама внимавай, - тя се приведе и
сниши глас – Ядоса ли се, тя се превръща в ужасно чудовище! Аз самата я
видях! На нас, разбира се, тя лошо не ни прави, - добави тя – Сума ти
млади вещици идват да се учат от нея на разни работи!
- Леле, сигурно е много добра!
222
- Да не повярваш, - продължаваше г-жа Каруцарова – Само пет
минутки след като дойде и вече като че знаеше всичко за нас!
- Да не повярваш, - каза на глас Тифани.
Човек направо да си помисли, че някой и е написал всичко. На два
пъти. Да но това нямаше да е толкова интересно, нали? А кой би си
помислил, че истинска вещица би си купила облика от Бофо?
- И още тя си има котел, в който бълбука нещо зелено, - сподели и
много гордо г-жа Каруцарова – И прелива това зеленото от всички страни.
Ей това е то, сериозно вещерство.
- На такова прилича, - съгласи се Тифани.
Нито една срещната от нея вещица не беше правила с котел нищо
друго освен да си готви манджа, но кой знае защо, хората от дън душа
вярваха, че в котела на вещицата трябва да бълбука нещо зелено. И
сигурно затова г-н Бофо предлагаше на продан артикул №61: Бълбукащ в
Зелено Котел – Комплект, $14, с допълнителни пликчета Зелено, по $1
парчето.
И вършеше работа. Което може и да не беше съвсем редно, но хората
си бяха хора. А пък Аннаграма сега сигурно нямаше особено да се зарадва
на гостенка, особено на такава гостенка, който е изчела целия каталог на
Бофо, така че тя си взе метлата и отлетя за към Баба Вихронрав.
Сега в задния и двор имаше кошара за кокошки. Грижливо изплетена
от гъвкава леска, а из-зад нея се чуваше доволно „ко-ко-ко”.
Баба Вихронрав тъкмо излизаше от задната врата и погледна Тифани
сякаш момичето само беше отскочило да се поразходи за десет минутки.
- Точно ми се отвори една работа в града, - каза тя – Та не ще имам
нищо против да дойдеш и ти.
От устата на Баба това беше все едно духов оркестър и илюминации
за добре дошла. Тифани влезе в крачка до нея.
- Надявам се, че сте добре, Госпожо Вихронрав? – каза тя
подтичвайки след нея.
- Е, преживях аз още една зима, не знам за друго, - отвърна Баба – А
ти добре изглеждаш, момиче.
- О, да.
- От тук горе видяхме парата дето се вдигна, - спомена Баба.
Тифани си замълча. И това ли беше всичко? Ами, да. За Баба толкова
ще да е. След малко Баба добави:
- Върна се да се видиш с приятелките ти, а?
Тифани си пое дълбоко дъх. Тя си беше преговаряла това наум
десетки пъти: какво ще каже тя, какво ще отвърне Баба, какво ще изкрещи
тя, какво ще изкрещи Баба...
- Ти си го планирала така, нали? – започна тя – Ако ти беше
предложила някоя от другите, сигурно щяха да и дадат къщурката, така ми
223
намекна ти. И ти знаеше, просто си знаеше, че аз ще правя ще струвам, но