ще и помогна. И всичко си се нареди, нали? На бас, че досега всички в
планините вече са разбрали, какво се случи. На бас че Г-жа Уховрътска се
пука от яд. А най-хубавото е, че никой не пострада. Аннаграма си пое
нещата, докъдето ги беше докарала Госпожица Предалова, всичките
селяни са доволни, а ти спечели! Да де, като нищо ще ми кажеш, че е било
аз да се намирам на работа, да науча някакви важни неща и да не се
тормозя заради Зимеделеца, ама все пак ти си спечели!
Баба Вихронрав си вървеше спокойно. След някое време подхвърли:
- Гледам, върнала си си онази твойта дрънкулка.
Все едно да видиш светкавица и после напразно да чакаш
гръмотевицата, или да хвърлиш камъче във водата, а да не чуеш „пльос”.
- Какво? А. Кончето. Да! Виж, аз...
- Какъв вид риба?
- Ъ... щука, - отговори Тифани.
- Тъй ли? Е, някои ги обичат, но мен ако питаш, много удря на тиня.
И толкова. Срещу това спокойствие на Баба нямаше къде да се ходи.
И да врънка и да хленчи, нищо нямаше да се промени. Тифани се утеши с
факта, че поне Баба знаеше, че тя знае. Което не беше много, но повече
нямаше да получи и толкова.
- А освен коня и друга дрънкулка виждат очите ми, - продължи Баба
– Магика, а?
Тя винаги вмъкваше по едно „к” в края на магия, каквато тя не
одобряваше.
Тифани погледна пръстена на пръста си. Той проблясваше бледо.
Докато тя го носи, нямаше да ръждяса, беше я уверил ковачът, заради
мазнината на кожата и. Той дори си беше сторил труда да изреже на
пръстена малки снежинки с мъничко длето.
- А, това е просто един пръстен, който поръчах да ми направят от
един пирон, - отвърна тя.
- Желязо, колкото да изковеш пирон, - промълви Баба и Тифани
замръзна посред крачка.
Тя наистина ли чете умовете на хората? Такова нещо трябваше да е.
- И откъде ти хрумна, че искаш пръстен? – поинтересува се Баба.
Откъде ли не, по куп причини, които Тифани досега така и не си
беше изяснила. Всичко което тя съумя да каже засега беше:
- Ами тогава ми се стори добра идея.
Тя зачака избухването.
- Тогава комай си е била добра, - каза меко Баба, после спря, посочи
настрани от пътеката (която водеше към града и къщата на Леля Ог) –
Оградих го аз. То има и друго какво да го пази, бъди сигурна, да ала някои
зверове са твърде тъпи за да се уплашат.
224
Беше дъбова фиданка, избуяла вече на пет стъпки височина.
Ограждаше я пръстен от колове и преплетени вейки.
- Бързо расте, като за дъб де, - каза Баба – Хвърлям му аз по едно
око. Но да вървим сега, че не ща да го изпуснеш.
И тя продължи да крачи бързо нататък. Шашната, Тифани се затича
подире и.
- Какво да не изпусна? – попита тя задъхано.
- Танца, какво друго!
- Не е ли малко рано за него?
- Не и тук горе. Те от тук почват!
Баба пресече набързо по преки пътечки и през дворища и излезе на
градския площад, който беше тъпкан с хора. Навсякъде бяха вдигнати
сергии. Множестро хора се размотаваха наоколо по леко безнадежния, сякаш казващ „какво ли търся тук?” начин на всички тълпи, когато в
сърцата си всички знаят какво да правят, докато главите се чувстват малко
търсене, но поне е пълно с разни цвъркащи неща за ядене. Пълно беше
също така и с бели кокошки. Чудни яйца, както и беше казала Леля, така че
щеше да си е грехота да ги колиш.
Баба излезе на предния ред. Нямаше нужда да блъска хората за да
мине. Те сами си се отместваха, без да се усетят.
Стигнаха точно навреме. Деца се зададоха тичешком по пътя откъм
моста, точно преди танцьорите, които както си се тътрузеха насам, изглеждаха съвсем обикновени народни хора, каквито Тифани беше
виждала често, на работа в ковачници или каращи каруци. Всичките
носеха бяло, или поне нещо, което някога е било бяло, и също както
зрителите, и техните изражения натякваха, че всичко е, нали, само майтап
да става, ама да не вземе някой да го вземе на сериозно. Те дори махаха на
хората от тълпата.
Тифани се огледа и зърна мис Тик, Леля и дори Г-жа Уховрътска...
почти всички вещици, което тя познаваше. О, тук беше и Анннаграма, без
приспособленийцата на г-н Бофо, гледаща гордо-гордо. Изобщо не беше
така тогава, тази есен, помисли си тя. Тогава беше тъмно и смълчано, самотно и прикрито, точно обратното на всичко това тук. Кой го беше
гледал онова от сенките?
А кой гледа това от светлината? Кой е скришом тук?