само гледаш? - зачуди се Тифани. Не изглежда да е забавно.
- Няма защо да е забавно, - обади се госпожица Предалова.
Сенки се мяркаха пред огъня и се чуваха мъжки гласове. После, тъкмо когато стигнаха края на падината, някой лисна върху огъня вода. Чу
се съскане и сред дърветата се дигна валмо дим. Стана ненадейно и
стъписващо. Единственото нещо тук, което изглеждаше живо, замря.
Суха шума пращеше под краката и. Луната от изведнъж очистилото
се от облаци небе хвърляше сребристи бликове из гората.
Мина някое време, докато Тифани забележи шестимата мъже
застанали посред поляната. Явно бяха облечени в черно, тъй като на
лунната светлина те изглеждаха като дупки към нищото в човешка форма.
Бяха се наредили в две редици по трима, с лице един към друг, но така се
бяха смълчали, че по някое време Тифани се зачуди, дали не и се е
привидяло.
И тогава заби тъпан: дум... дум... дум.
Продължи някъде към половин минута и секна. Но в тишината на
студената гора ритъмът продължи в дълбочината на ума на Тифани и
сигурно ечеше не само в нейната глава, защото мъжете леко поклащаха
глави в него.
Затанцуваха.
Чуваше се само тупането на ботушите им в земята, докато
сенчестите мъже сновяха напред-назад. Но тогава Тифани, с ум изпълнен с
бизмълвния бой на тъпана, дочу и друг звук. Кракът и сам затропа.
Тя беше чувала този ритъм и преди и беше виждала мъже да
танцуват така. Но това беше посред бял ден под горещото слънце. И по
дрехите им тогава бяха закачени звънци.
- Та това е танцът морис! - възкликна тя полугласно.
- Шът! - скара и се госпожица Предалова.
- Но така не е правилно...
- Тихо!
Зачервена от срам и яд в тъмнината, Тифани напук отмести поглед от
танцьорите и заоглежда поляната. Където се тълпяха и други сенки, 23
човешки или най-малкото човешки на вид, но тя не можеше да ги разгледа
ясно и може би така беше по-добре.
Ставаше все по-студено, това поне беше сигурно. Бял скреж
пращеше по листата. Ритъмът не спираше. Но сега на Тифани и се стори, че той вече не е самотен, а не подбрал със себе си и други звуци и екоти от
вътрешността на главата и.
Госпожица Предалова можеше да си шътка колкото си ще. Това
обаче си беше танц морис. Но не беше на време! Морисчиите идваха в
селото някъде към май. Човек не можеше да е сигурен точно кога ще
дойдат, защото те имаха да обиколят куп села покрай Варовитище, а във
всяко село имаше по кръчма, което ги забавяше. Имаха тояги и носеха
бели дрехи с пришити по тях звънци, така че да не могат да се примъкнат
потайно към хората. Никой не обичаше да му довтасат изневиделица
морисчии. Тифани обикновено чакаше извън селото заедно с другите деца
и подскачаше зад тях, докато те шестват. И после те танцуваха на селската
морава под бой на тъпан, удряйки тоягите си една в друга, а после всички
се събираха в кръчмата и лятото ето го - дошло.
Тифани не можа да разбере, как ставаше това последното.
Танцьорите играеха и лятото идваше - никой май не знаеше нищо повече.
Баща и разказа, че една година морисчиите не били дошли, а студената
кишава пролет направо си преминала в мразовита есен, а между тях само
мъгли, дъждове и слани посред август.
Боят на тъпана сега изпълваше главата й и я замайваше. И нещо във
всичко това беше сгрешено...
И тогава тя си спомни седмия танцьор, този когото наричаха
Гламавия. Той обикновено беше дребно човече с изпомачкан цилиндър и
пъстроцветни дрипи пришити по всичките му дрехи. Той най-вече се
шляеше наоколо с цилиндъра в ръка и се хилеше на хората докато не му
дадат пари за бира. Но от време на време той оставяше цилиндъра и се
втурваше сред танцьорите2. И да си помислиш, че ще стане всеобщ
сблъсък, но нищо такова не ставаше. Подскачайки и виейки се около
потните мъже, той винаги някак съумяваше да застане там, където няма
никой.
Светът се завихри покрай нея. Тя премигна. Тъпанът в главата и
ечеше като гръм, а имаше и още един ритъм, дълбок като океан.
Госпожица Предалова беше забравена. Както и странната тайнствена
навалица на поляната. Остана само танцът.
Той се извиваше във въздуха като живо същество. Но някъде в него, ту тук ту там, сновеше едно свободно място. Място само за нея. Вярно, 2 бел.прев.: Морис (Morris) - английски народен танц изпълняван през май месец общо взето както се