описва тук, с такива дрехи, с тояги, звънчета и с Гламавия.
24
оспожица Предалова беше казала не, но това беше много отдавна, а пък и
как изобщо госпожица Предалова би могла да разбере? Какво изобщо
разбираше тя? Кога за последно е танцувала тя? Танцът сега беше в
самите кости на Тифани, зовеше я. Шестима души не стигат!
Тя се втурна напред и скочи посред танца.
Погледите на танцуващите се спряха ядно върху и, докато тя се
плъзгаше между тях, всеки път намирайки място без никого. Краката и
бяха уловили боя на тъпана и отиваха, където ги пратеше ритъмът.
И тогава... изникна още някой.
Беше като когато усещаш, че зад теб има някой... обаче това беше
усещане за някой пред нея и зад нея и над нея и под нея, всичко това
наведнъж.
Танцьорите застинаха, но пък светът се завъртя шеметно. Мъжете
бяха само черни сенки, малко по-тъмни силуети на тъмен фон. Тъпанът
спря и за един продължителен момент Тифани се въртеше леко и
безмълвно с разпрострени ръце и без да докосва земята с крака, с лице
обърнато към звездите, които бяха студени и остри като игли. Усещането
беше... чудно.
Един глас попита:
- Коя Си Ти?
В него имаше ехо, или пък може би двама души го бяха казали почти
едновременно. Внезапно тъпаните пак забиха и шестимата мъже се
изпоблъснаха в нея.
Няколко часа по-късно в градчето Кучидол долу в равнините
гражданите хвърлиха в реката една вещица с вързани ръце и крака.
Такива неща никога не се случваха в планините, където вещиците се
ползваха с уважение. Долу в полето обаче все още се въдеха хора
достатъчно тъпи, че да вярват в по-гнусните приказки. Да не говорим, че
привечер там беше скучно.
И все пак може би не се случваше чак толкова често вещицата да
получи чай с бисквити преди удавянето. А това се случи, защото народът
от Кучидол си свърши работата По Учебник.
Учебникът се казваше „Magavenatio Obtusis”3. Жителите на градчето
не знаеха, как са се сдобили с книгата, тя просто се появи един ден на
рафта в един от дюкяните.
Те, разбира се, знаеха да четат. За да се оправи човек в света трябват
известни умения в четенето и писането, дори и да живееш в Кучидол. Но
те не вярваха много на разни книги, нито пък на хората, които четат
такива. Тази обаче беше учебник за това, как да се оправяш с вещици. А и
3 бел.авт.: Ъъъ, „Лов на вещици за тъпи хора”.
25
доста авторитетно изглеждаше, без твърде много чужди (и следователно
подозрителни) думи от рода на „конфитюр”. Ако не друго, казваха си те, това е, което ни трябва. Свястна книга. Добре де, може и да не е каквото ти
се иска, ама нали помните оная вещица миналата година? Дето я
натопихме в реката, а после се опитахме да я изгорим жива? Само дето тя
така прогизна, че не щеше да се запали и избяга. Е, такова нещо друг път
няма да мине!
Те обърнаха особено внимание на следната част:
„Много е важно, като хванете веднъж вашата вещица, да
не и вредите по никакъв начин (засега!). В никой случай
не я горете на клада! Начинаещите често допускат тази
грешка. Така тя само се вбесява и излиза от огъня още
по-силна. Както знаят всички, другият начин да се
отървем от вещица е, като я хвърлим в река или езеро.
Ето най-добрия начин:
Първо, затворете я за през нощта в умерено топла стая
и и дайте толкова супа, колкото поиска. Леща с моркови
ще свърши работа, но за най-добър резултат препоръчваме
картофена с праз лук в силен говежди бульон. Доказано
е, че тя сериозно уврежда магичните способности на
вещицата. Не и давайте доматена супа - от нея тя ще
стане ужасно могъща.
За по сигурно пъхнете по една сребърна монета във
всяка от обувките и. Тя няма да може да измъкне
монетите, защото те ще изгорят пръстите и.
Снабдете я с топло одеяло и мека възглавница. Така ще
я подлъжете да заспи. Заключете вратата и гледайте
никой да не влиза.
Около един час преди зазоряване влезте в стаята. Може
би си мислите, че тук трябва да нахлуете с крясъци?
НИЩО ПОДОБНО. Влезте тихичко на пръсти, оставете чаша