Тя се сепна заглеждайки се в огъня. Защо току що си помисли за
Тифани Болежкова? Защо точно сега?
Тя бързо изпразни джобовете си и се зае да прави бъркотия.
Бъркотиите вършеха работа. Това беше единственото сигурно нещо, което можеше да се каже за тях. Правиш ги от малко канап, някоя друга
клечка и каквото се намери из джобовете ти. Те за вещиците бяха същото
като за някои хора ножчето с петнадесет остриета, три отвертки, миниатюрна лупа и джаджа за чистене на ушна кал. Не може дори да се
каже, каква точно работа вършеха, мис Тик само предполагаше, че те са
начин да разбереш, какво ще да знаят потайните части на собствения ти
ум. Бъркотията трябва да я правиш всеки път наново и само от нещата, които носиш по джобовете си. Но нямаше лошо, ако държиш в джобовете
си разни интересни неща, просто за всеки случай.
За няма и минута мис Тик състави бъркотия от:
- една двадесетсантиметрова линийка
- една връзка за обувки
- парче употребяван канап
- малко черен конец
- един молив
- една острилка
- едно камъче с дупка
- кибритена кутия съдържаща една гъгрица на име Роджър, както и
хлебни трохи за нея, защото всяка бъркотия трябва да съдържа по нещо
живо
- към половин пакетче Гърлосмазващи Хапове на Г-жа Чистозлатова.
- едно копче.
Приличаше на котешка люлка или пък на оплетените конци на много
странна марионетка.
Мис Тик се вгледа в нея в очакване бъркотията да я разчете. И тогава
линийката рязко се извъртя, хаповете за гърло се взривиха в малко облаче
червен прах, моливът изхвърча и се заби в шапката на мис Тик, а
линийката се покри със скреж.
28
Това не беше нормално.
Госпожица Предалова седеше на долния етаж на къщурката си
загледана в спящата на леглото си на горния етаж Тифани. За тази цел тя
използваше мишка седнала върху потъмнялата рамка на леглото. Отвъд
сивите прозорци (Госпожица Предалова не си беше давала зора да ги чисти
вече от четиридесет и три години, а Тифани не беше в състояние да
изчисти чак пък всичката мръсотия) вятърът виеше между дърветата, нищо
че беше още ранен следобед.
Той я търси, помисли си тя и почерпи с парче прастаро сирене друга
мишка в скута и. Да, но няма да я намери. Тук тя е в безопасност.
Тогава мишката вдигна поглед от сиренцето. Беше чула нещо.
- Рекох ли ви бе, рекох ли ви! Она ми е нейде тъдява!
- Оти па да не моем да си поприказуеме с дъртата бабаяга, бе. Оно с
бабаягите лошо нема.
- Щом думаш, ама она тая си е жива стрррахотия. Викат, дека она си
има ужасен демон у мъзътъ дето са и компирите.
Госпожица Предалова се поозадачи.
- Те ли? - прошепна си тя.
Гласовете идваха изпод пода. Тя прати мишката да се промуши през
една дупка под дюшемето.
- Нечем да се косите, ма оно тука си е мъзъ и е бъкано с компири.
След малко един глас се обади:
- Дека е бе?
- Мое па да е в отпуска?
- Оти му е на демоно отпуска бе?
- Ми да си види майната и таткото, мое би?
- Тъй ли ма? Че оно демоно да не би да си има майна, бе?
- Кривънци! Я ми запрете с дърленьето! Че она че ни чуе!
- Не ма, она нали е слепа като чвор и глуха като кютук бе, тъй
разпраят.
Мишките имат много добър слух. Госпожица Предалова се
подсмихна, когато забързаната мишка се промъкна покрай грубата каменна
зидария на мазето току до пода. Тя погледна през очите и. Мишките също
така виждат много добре в полумрака.
Малка групичка малки мъже се промъкваше през мазето. Кожите им
бяха сини и целите в татуировки и мръсотия. Носеха дрипави препаски и
всеки беше преметнал през рамо по меч, голям голкото самия него.
Всичките бяха рижи, ама наистина огнено рижи, с мазни плитки. Един
вместо шлем носеше заешки череп. Щеше да е по-страшен, ако черепът не
му падаше постоянно върху очите.
29
В стаята отгоре госпожица Предалова пак се подсмихна. Значи са
чували за Госпожица Предалова, а? Да ама не са чували достатъчно.
Когато четиримата малки мъже пропълзяха през старата миша дупка
извеждаща ги от мазето, те вече бяха под наблюдението на още две мишки, три отделни бръмбара и един молец. Те предпазливо запристъпваха на
пръсти през стаята, покрай старата вещица, която явно беше заспала... и