гарвана, няколко молеца и една уховрътка.
- Тъй де, - каза накрая тя и въздъхна - Да. Това му е белята да
остарееш толкова, че, като се замислиш, толкова отдавна е било, че
понякога направо ми се струва, че някоя друга е била млада вместо мен.
Многото годинки не са проста работа, от мен да знаете. То...
- Зимеделецо я тражи големата мънечка бабаяга, бе гос’жа, - каза Роб
Секигоопрай - Видееме я нея как играе със Зимеделецо. А са он я тражи.
Чуваме го ние у войо на ветъро.
- Знам, - каза госпожица Предалова, сепна се и за миг се заслуша -
Вятърът утихна, - съобщи тя - Намерил я е.
Тя грабна бастуните си и закуцука нагоре по стъпалата с
изненадваща пъргавина. Фийгълите нахлуха след нея в спалнята, където на
33
тесен креват лежеше Тифани. По една свещ в паница гореше във всеки
ъгъл на стаята.
- Но как я е намерил? - поиска да знае госпожица Предалова - Аз
нали я бях скрила! Вие, сините, веднага да донесете дърва! - тя ги изгледа
строго - Казах веднага да...
Чу се изтопурване. Прах бавно се заутаява по пода. Фийгълите се
взираха в очакване в госпожица Предалова. А съчки, ама много съчки, бяха
натрупани в огнището.
- Добре сторихте, - каза тя - Ма нещо ми се помотвахте!
Снежинки западаха от комина.
Госпожица Предалова кръстоса пред себе си бастуните си и силно
тропна с крак.
- Дърво гори́, огън пламти́! - провикна се тя и съчките в огнището
избухнаха в пламъци.
Но по стъклата вече се трупаше скреж, рунтави бели пипала се
разпростираха с припукване по стъклото.
- Аз тая работа на мойте години няма да я търпя! - заяви вещицата.
Тифани отвори очи и попита:
- Какво става?
Глава трета
Тайната на Бофо
Никак не е добре да те направят на сандвич куп ошашавени
танцьори. А те бяха все едри, тежки мъже. Тифани Болежкова беше цялата
в болежки. Синини имаше навсякъде, в това число една с формата на
подметка, която тя нямаше да покаже ама наистина на никого.
Фийгъли изпълваха всички равни повърхности в тъкачницата на
госпожица Предалова. Тя работеше на стана си гърбом към стаята защото, както казваше тя, това и помагало да мисли. Но понеже тя беше госпожица
Предалова, нямаше значение как ще се обърне. Нали в крайна сметка беше
пълно с очи и уши, които да използва. Огънят гореше буйно, а навсякъде
имаше свещи. Черни, естествено.
Тифани я беше яд. Госпожица Предалова не се беше развикала, дори
и глас не беше повишила. Тя само въздъхна и я беше нарекла „глупаво
дете”, което беше много по-лошо, най-вече защото Тифани си знаеше, че
си беше точно такава. Един от танцьорите помогнал да я донесат обратно в
къщурката. Това тя изобщо не си го спомняше.
Една вещица не бива да прави нещо, само защото и е скимнало! Та
това си е живо изкикотване! Всеки ден ти се налага да се разправяш с
разни глупави, мързеливи, лъжливи и изобщо неприятни хора, така че като
34
нищо накрая можеш да решиш, че светът значително ще се подобри, ако
им отпереш по някой шамар. Но не бива така, защото, както и беше
обяснила веднъж мис Тик: 1.) от това светът ще се подобри само за много
кратко време; 2.) след което светът леко ще се влоши; и 3.) не е работа и ти
да изпростяваш като тях.
Краката и се бяха обадили, а тя ги беше послушала. А трябваше да
слуша главата си. И ето че сега и се налагаше да седи до огнището на
госпожица Предалова с калаена грейка в скута и увита в шал.
- Значи този Зимеделец е нещо като бог? - поинтересува се тя.
- Епа нещо като такова, - отговори Били Големо Чене - Ма не от онея
богове дето им се молят. Он просто ... епа пра’и зими, туй му е работата, видиш ли.
- Той е стихия, - поясни откъм стана си госпожица Предалова.
- Епа, - обади се Роб Секигоопрай - Оно богове, стихии, демони, духове... а оди кажи без жокер, кой къв че бъде.
- А танцът значи е за посрещане на зимата? - продължи да разпитва
Тифани - В това няма никакъв смисъл! Танцът морис е за посрещане на
лятото, това да, то...
- Абе ти кога ще порастнеш? - скастри я госпожица Предалова -
Годината нали е кръг! Колелото на света трябва да се върти! Ето защо те
играят тук горе Тъмния Морис, за равновесие. Посрещат зимата заради