Предалова.
- И какво ще рече това? - взря се в рисунката Тифани.
Не беше вярно. Тя си го знаеше. Той изобщо не изглеждаше така...
- Значи, дека он си го е измислил, - обясни Били Големо Чене - Нема
как да го е видел, нал’тъй? Никой не е видел Зимеделецо.
- Досега! - додаде Прост Уили.
- Уили, - обърна се към брат си Роб Секигоопрай - нали наеш, дето ти
думах я за тактичното зяене?
- Епа да, Роб, верно си ми го думал, - отвърна послушно Уили.
- Епа туй, дето току що го рече, оно не беше таквоз, - обясни Роб.
Уили провеси нос:
- Прощавай бе, Роб.
Тифани стисна юмруци и възкликна:
- Нямах предвид да стане така!
Госпожица Предалова обърна строго стола си към нея:
- А какво си имала предвид? Хайде кажи ми. Този твой танц заради
склонността на младежта да не се подчинява на възрастните ли беше? Да
имаш предвид нещо, значи да мислиш. А ти изобщо мислила ли си? И
други преди са се включвали в танца. Деца, пияници, младежи заради
глупави облози... и нищо не се е случвало. Пролетните и есенните танци
са... ами просто стар обичай, ще кажат повечето хора. Просто начин да
отбележим, кога мразът и зноят си сменят властта над света. Според някои
от нас тук има нещо повече. Според нас нещо се случва. За теб танцът е
станал истински и нещо се случи. А сега Зимеделецът е тръгнал след теб.
- Че защо? - продума смаяно Тифани
- Знам ли. Като танцувахте, да си видяла нещо? Или пък да си чула?
Как изобщо може да се опише усещането, че си навсякъде и всичко?
- зачуди се Тифани. Така че тя не се опита да го опише.
- Аз... май чух глас, или може би бяха два гласа, - измънка тя - Ъ...
питаха ме, коя съм.
- Ин-те-рес-но, - рече госпожица Предалова - Два гласа значи? Ще
обмисля последствията от това. Това, което не разбирам е, как ще да те е
37
намерил. Ще си помисля и за това. Междувременно предполагам, че няма
да е зле да се обличаме по-топло.
- Епа да, - съгласи се Роб Секигоопрай - Он Зимеделецо ич не мо’е да
трае на напечено. Ей бре, я че си забра’им некой път и чутурата! Донехме
ти ний едно писменце от хралупата дето е доле у гората. А го дай на
големата мънечка бабаяга, бе Уили. На път ни беше, та го зехме.
- Писмо? - сепна се Тифани посред тракането на стана зад нея, а
Прост Уили вече изваждаше омазнен смачкан плик от окесията си.
- Оно е от онуй келешче от замъко у нас, - продължаваше Роб, докато
брат му развиваше - Он вика, дека си живее убаво и дека те чека па да се
върнеш у дòма и че се надева и с теб да е същото, а още има бая за как са
ягнищата и таквоз, не е баш интересно, мен ако питаш, а най-отдоле он е
писал П.С.Е.Л.Ц.6, ма я не могим да сфанем, туй па що ли е.
- Прочел си ми писмото? - ужаси се Тифани.
- Епа да, - изпъчи се гордо Роб - Нема проблема. Е, Били Големо
Чене ми поподсказа мънечко с по-длъжките думища, ма повечето я си го
преборих, нема лабаво, - усмивката му грейна, но скоро пак посърна, като
видя изражението на Тифани - Абе, ‘ная си я, дека ми се пениш мънечко, дека ти отвориме пликчето, - заобяснява се той - Ма нема лошо, оти па го
залепихме с плужекова слуз. Ич нема да усетиш, дека е било четено.
Той се закашля, защото Тифани го гледаше все така накриво. Всички
жени леко притесняваха фийгълите, а най-лоши от всички жени бяха
вещиците. Най-накрая, когато той съвсем се изпопритесни, Тифани
попита:
- Как разбра, къде да намериш писмото?
При това тя хвърли един поглед към Прост Уили, който беше захапал
края на препаската си. Той правеше това само като го е страх.
- Ъ... че приемеш ли ей така леекичко да те поизлажем? - пробва се
Роб.
- Не!
- Ма она лъжата е бая интересна. Има в нея змеища и еднороги и...
- Не. Искам истината!
- Оти ма, она е толкоз скучна. Епа одииме ние у замъко на Бароно и
изчетохме писмата дето ти му ги прати, а ти рече, дека пощальоно нае да
остая писмата за теб у кухото дръво доле до бързейо, - докладва Роб.
Зимеделецът да беше влязъл в къщурката, пак нямаше да захладнее
толкова.
6 бел.прев.: на английски SWALK. Значи „Подпечатано с една любяща целувка”. Имало е мода да се
пишат такива неща в английските писма.
38
- Он туря писмата дето са от тебе у една кутия под... - започна Роб и