- Ъ... а какво очакваше да видиш? - престраши се да попита Тифани.
42
- Дневна светлина! - крясна госпожица Предалова така, че мишката
побягна презглава, - Абе на теб никакъв мозък не ти ли е останал, бре дете?
- Е, ненъм некой интересуе ли го, ма мислим, дека Зимеделецо избегà и снего спре, - обади се Роб Секигоопрай, но никой не го слушаше.
Когато вещици се задърлят, те се концентрират.
- То си беше мое!
- Дрънкулка!
- Не!
- Ми сигур с’а не му е баш времето, ма че ви ка’ем я…, - пак се
пробва окаяно Роб.
- Да не би да си мислиш, че това ти трябва, за да си вещица, а?
- Да!
- Вещиците нямат нужда от оръдия!
- Ти нали ползваш бъркотии!
- Да, ползвам! Обаче нужда нямам. Не и нужда!
- Та саках да ка’ем, дека снего се топи…, - ухили се притеснено Роб.
Гневът обзе езика на Тифани. Как смее тая изкуфяла дъртофелница
да ми приказва за туй, как нямала нужда от неща!
- Бофо! - изкрещя тя - Бофо, Бофо, Бофо!
Настъпи тишина (тежко му, когото е настъпила). След някое време
Госпожица Предалова отмести поглед от Тифани и каза:
- Я сите фийгълски чапкъни беж да ви нема оттук! Я че усетим, ако
не ме послушате! Бабоягска работа е туй!
В стаята нещо се разфшътка и външната врата се затвори с трясък.
- Та значи, - започна Госпожица Предалова - знаеш за Бофо, а?
- Да, - потвърди задъхано Тифани - Знам.
- Хубаво тогава. А да си казала на някого за...? - госпожица
Предалова спря и вдигна пръст пред устните си, след което тропна с
бастун по пода - Я рекох ли ви да се пръждосате, бре шашкъни с шашкъни!
А беж у гората сите! Вижте он верно ли е избегал! Я че видим вината у
зъркелите ви, само да смеете да ми шикалкавите!
Отдолу се разтропаха разсипващи се картофи, от което ставаше ясно, че фийгълите драпат да се измъкнат през тясната вентилационна решетка.
- Сега вече ги няма, - каза Госпожица Предалова - И скоро няма пак
да ги проима. Бофо ще има грижата.
Кой знае как, само за някоя друга секунда, тя беше станала някак по-
човечна и доста по-малко страшна. Добре де... малко по-малко страшна.
- Как разбра? Много си се растърсила значи? Дебнела си и си
тършувала, а? - заразпитва Госпожица Предалова.
- Не! Аз не съм такава! Разбрах случайно, един ден, докато ти
подремваше! - Тифани си заразтрива ръката.
- Боли ли? - наведе се към нея Госпожица Предалова.
43
Тя може и да беше сляпа, но, като всички по-стари вещици, които
знаеха какво правят, забелязваше всичко.
- Не, вече не. Но преди болеше. Виж, аз...
- Значи трябва да се научиш да слушаш! Мислиш ли, че Зимеделецът
си е тръгнал?
- Той като че ли изчезна... тоест още повече изчезна. Мисля, че
искаше да ми върне герданчето.
- Мислиш ли, че точно това ще вземе да стори духът на Зимата, повелителят на леда и фъртуните?
- Не знам, госпожице Предалова! Досега не съм срещала такъв!
- Но танцува с него.
- Не знаех, че ще направя така!
- И все пак.
Тифани изчака, след което подпита:
- И все пак, какво?
- И все пак, така, изобщо. Кончето го доведе при теб. Но сега той не е
тук; за туй си права. Иначе щях да знам.
Тифани отиде до входната врата, поколеба се само са миг, отвори я и
излезе на поляната. Тук таме имаше по малко сняг, но денят беше станал
най-нормален сив зимен ден.
И аз също щях да знам, ако той беше тук, помисли си тя. Няма го. А
Вторият и акъл се поинтересува: Я? И откъде знаеш?
- И двамата сме докосвали коня, - продума си тихичко тя.
Огледа голите клонаци и сънните дървета, въртейки в пръстите си
сребърната верижка. Гората се беше скътала готвейки се за зимата.
Той е тук, но не е наблизо. Сигурно е много зает, нали цяла зима има
да прави...
- Благодаря, - каза без да мисли тя, защото майка й и беше казвала, че
малко учтивост нищо не ти струва, и се върна в къщурката.
Вътре сега беше много горещо, но Госпожица Предалова винаги
имаше купища дърва благодарение на Тайната на Бофо. Местните дървари
гледаха дървата и да не свършват. Че като намръзне една вещица, кой знае
колко гадна ще стане.
- Бих пийнала чаша черен чай, - каза старицата, когато Тифани влезе
замислена.