Тя изчака, докато Тифани изплакне чашата и продължи:
- Чувала ли си, какво разправят за мен, дете?
Гласът и беше дружелюбен. Вярно, че се бяха развикали, вярно, че
бяха изречени някои неща, които не биваше да се казват точно така, вярно
че се бяха развихрили бунтовни страсти. Но те двете сега бяха тук заедно и
нямаше къде другаде да ходят. Тихият глас беше предложение за мир и
Тифани беше благодарна за това.
44
- Ами, като това, че в мазето ти имало демон ли? - отговори Тифани
все още не съвзела се - И че ядеш паяци? Или че те посещават князе и
крале? И че каквото и цвете да се бодне в градината ти, ще цъфне черно?
- Я, тъй ли казват, - зарадва се Госпожица Предалова - Това
последното не го бях чувала. Колко мило. А чула ли си, че излизам в най-
дългата нощ на годината и награждавам тези, които са се държали добре с
по кесия сребро? А пък тези, които са се държали зле, съм им разпорвала
търбусите с нокътя си ето така?
Тифани отскочи стреснато, когато сбръчканата ръка на Госпожица
Предалова се стрелна покрай нея и пожълтелият нокът на палеца и
профуча току до корема и. Старицата изглеждаше страховито.
- Не! Не, това не съм го чувала! - изпъшка тя притискайки се в
мивката.
- Жалко! А щеше да е такава чудна приказка, с истински исторически
първоизточници! - злобната гримаса на Госпожица Предалова се превърна
в усмивка - Ами онова, че съм имала кравешка опашка?
- Кравешка опашка ли? Не!
- Наистина ли? Колко досадно, - въздъхна Госпожица Предалова и
отпусна палеца си - Като гледам, разказваческото изкуство по тези места
съвсем е западнало. Явно ще трябва да сторя нещо по въпроса.
- Пак някакво Бофо, нали? - сети се Тифани.
Макар че не беше съвсем сигурна. С този нейн нокът Госпожица
Предалова си беше бая страшничка. Нищо чудно, че другите момичета
напускаха толкова бързо.
- А, значи все пак имаш мозък, а? Е, какво друго ще е. Тъй де, Бофо.
Добре казано. Вярно си е Бофо. Изкуството на очакванията. Да покажеш на
хората каквото им се иска да видят, каквото си мислят, че ще намерят. Аз в
крайна сметка трябва репутацията да си пазя, я.
Бофо, мислеше си Тифани. Бофо, Бофо, Бофо. Отиде до черепите, взе
единия и прочете етикетчето отдолу, също като преди месец: Злокобен Череп №1. цена $2,99
Магазин за куриози и шеги „Бофо”
Анкх-Морпорк, ул. Десето яйце №4
„Най-добре се смее, който се смее . . със Бофо!”
- Като живи, нали? - отбеляза Госпожица Предалова и се отпусна с
прещракване на стола си - Стига да може да се каже такова нещо за череп, де! В магазина продаваха една чудна машинка за паяжини. Наливаш в нея, видиш ли, оная лепкава маса, и си правиш, с малко практика, паяжини за
чудо и приказ. Хич не мога да ги понасям гнусните гадинки, но, разбира
се, за къде си без паяжини. Мъртвите мухи забеляза ли какво са?
45
- Да, - вдигна поглед Тифани - Стафиди. Аз си помислих, че паяците
ти са вегетарианци.
- Браво. Ако не друго, очите ти са наред. И шапката ми също е от
там. Комай беше „Злата Стара Вещица № 3, Задължителна за хорър
партита”. Още ми се въргаля някъде каталогът им, ако те интересува.
- Всички вещици ли пазаруват от Бофо? - попита Тифани.
- Само аз, поне от тези околовръст. А, и Дъртата Госпожа Бездъхова
от Две Падини май си купуваше от там брадавици.
- Но... защо? - стъписа се Тифани.
- Не и растат нейни си. Какво ли не опита, горкичката, ама те не щат
и толкова. Цял живот лицето и като бебешко дупе.
- Не, имах предвид, защо ти трябва да изглеждаш толкова... - Тифани
се поколеба и продължи - ... ужасна?
- Имам си причини, - отвърна Госпожица Предалова.
- Но не правиш всички онези неща, за които се приказва, нали?
Крале и князе не идват да се съветват с теб, нали?
- Не, но биха могли, - упорстваше Госпожица Предалова - Примерно
ако се изгубят. О, знам ги аз тези приказки. Нали повечето аз ги скалъпих!
- Скалъпвала си слухове за самата себе си?
- О, да. Разбира се. Как иначе? Има си хас да оставя нещо толкова
важно на някакви си аматьори.
- Но казват, че можеш да прозреш човешка душа!
Госпожица Предалова се изкиска.
- Да. Ей това не съм го измислила аз! Но, да ти кажа право, за някои
от енориашите не ми трябва лупа! Виждам какво виждат те, чувам през