трите неща. Но и той се беше научил на четмо и писмо, защото Джейни го
беше помолила. Били беше наясно, че той се справяше не толкова с
точност, колкото с оптимизъм. Изправеше ли се пред по-дълго изречение, той беше склонен като разгадае няколко думи, да премине към щедро
гадаене.
- Писмовнио майсторлък е да сфанеш, що сакат да ти викат думите, право ли думам? - подпита Роб.
- Епа мо’е би, - обади се Голем Йън - Ма има ли некоя думичка там
да ни ка’е, дека големата мънечка бабаяга е хлътнала по онуй диване у
каменнио замък?
- Ей че си бръмантичен, бре Йън, - рече Роб - Що да ти отговорим: Ненъм. Тук таме у писмата они пишат с онея ми ти шифърчета. Горко на
читателя от них. Оно си е баш зор и с нормалните думи, без некой да ги
разбъзиква.
- Ма за сите ни че е мноооого лооошо, земе ли големата мънечка
бабаяга да мисли за момчетии наместо за ученето на бабоягуваньето, -
отбеляза Голем Йън.
- Епа да, ма момъко нема да сака да се жени, - каза Леко Щурав
Ангъс.
- Некой ден мо’е и да просака, - не се съгласи Били Големо Чене, който си беше развил хоби да наблюдава човеците - Повечето големански
мъже се женят.
- Аре стига де! - изуми се някакъв фийгъл.
- Епа тъй си е.
- Они сакат да се женят?
- Епа мнозина си сакат, - просветли ги Били.
53
- Ма как, нали подир туй нема вече пиене, краднене и биене!
- Ей ма, я нали мое’м некой друг път да си попийнем, покраднем и да
се побием! - възрази Роб Секигоопрай.
- Епа да, Роб, ма нема как да не видим, дека ти требе да ги пра’иш
също и Обяснявките, - напомни му Прост Уили.
Мнозина наоколо закимаха съгласно. За фийгълите Обяснявките
бяха тъмна наука. Просто бяха толкова мъчни.
- Напримерно, га се завръщаме от попийване и покрадване и
побийване, земе Джейни и ти напра’и Нацупването на устенца, - продължи
Прост Уили.
Всички фийгъли задружно простенаха:
- Олеле-мале, да не ни се пада Нацупването на устенца!
- А подир туй и Скръстосването на ръчички, - все така плашеше
другите, че и сам себе си Уили.
- Оооох, вай-вай-вай, Скръстосването на ръчички! - захленчиха
фийгълите скубейки си косите.
- А ич нечем да говорим за Потропването с краченце... - Уили
замлъкна, понеже наистина не искаше да говори за Потропването с
краченце.
- Олеле-мале! Оооох! Не и Потропването с краченце! - някои от
фийгълите заблъскаха главите си в близките дървета.
- Убаво де, убаво де, АМА, - зауспокоява ги отчаяно Роб
Секигоопрай - ич не на’ете вий, дека туй си е част от потайнювките на
бракуването.
Фийгълите се спогледаха. Настана тишина, ако не се брои трясъка от
падането на едно дръвче.
- Епа туй нещо ич не го бе’ме чували, бе Роб, - наруши тишината
Голем Йън.
- Епа нема чудно! Отдека че го чуете, бе? Нали не сте женени! Не го
сфащате вие сичкото му пеетично симетриене. А се сберете да ви ка‘ем я...
Роб се огледа за да се убеди, че никой не може да го чуе освен горе-
долу петстотинте Фийгъла и продължи:
- Глейте с’а… първо пиеш, краднеш и се биеш, нал’тъй. А га се
повърнеш у могилата, стае време за Потропване с краченце…
- Оооооох!
- ... и за Скпъстосване на ръчички...
- Олеле!
- ... и, не ще и дума, за Нацупване на устенца и а сите шашкъни да
ми престанете да ми се вайкате, оти че почнем да трошим чутури!
Чуете ли ме?
Всички фийгъли се смълчаха освен един:
- О, вай-вай-вай! Ооох! Олеле-малеле! Нацупването... на... ус...
54
Той замлъкна и се озърна притеснено.
- Прост Уили? - започна Роб Секигоопрай с вледеняващо търпение.
- Епа що, Роб?
- Сещаш ли се дека ти виках, дека некой път требе да слушаш що ти
казуем?
- Епа да, Роб?
- Епа тоя път беше такъв път.
Прост Уили провеси нос:
- Прощавай, бе Роб.
- Убаво! Та доде бех стигнал? А, епа... постигнат ни значи устенца и
ръчички и краченце. И тогаз...
- Иде време за Обяснявки! - сети се Прост Уили.
- Епа да! – тросна се Роб Секигоопрай – Некой от вас, шашкъни с
шашкъни, че дръзне ли да е оня, дето че пра’и Обяснявките?
Той ги огледа. Фийгълите заотстъпваха.