- Га келдата ем се цупи, ем скръстосва, ем притропва, - продължи
Роб с прокобен глас – И убавото и зъркелче се едно ти вика: „Глей само тая
Обяснявка да е верно добра. Че се обесневате ли? А?
Фийгълите вече се бяха изпоразплакали и дъвчеха в ужас краищата
на препаските си.
- Епа не, Роб, - размънкаха се те.
- Епа не, я! – изтържествува Роб Секигоопрай – Нечете! Оно е, оти не
го найте вий бракуването!
- Я чух Джейни да вика, дека ти пускаш таквиз Обяснявки, дето
никой круг фийгъл у целио свет нема да ги пробва, - каза с възхита Прост
Уили.
- Епа мо’е и тъй да е, - наду се от гордост Роб – А требе да се знае, дека фийгълите имат голема традиция за върли Обяснявки!
- Она вика, дека некои от твойте Обяснявки са толкоз длъжки и
оплетени, че га доде време да свършват, она вече не помни, как са
отпочнали, - продължи Уили.
- Оно си е дарба... ма нечем да се хвалим, - махна скромно с ръка
Роб.
- Я па големанците ич не ги видим у Обяснявките, - замисли се
Голем Йън – Они бавно загреват.
- Ма се пак се женят, - отбеляза Били Големо Чене.
- Епа да, па нашио момък у големио замък, он нещо много се сдуши с
големата мънечка бабаяга, - изказа се Голем Йън – Тейко му остаре и се
разболе и скоро момъко че стае господар на големио каменен замък и на
сите му дукюменти, дето викат, дека ридовете били негови.
- А па Джейни се коси, дека додат ли у него сите му дукюменти, дето
викат, дека ридовете били негови, - поде Били Големо Чене – мо’е па да му
55
се разхлопа дъската и да си помисли, че ридовете са си негови. А нали
наете доде че доведе туй?
- Епа да, - потвърди мрачно Голем Йън – До разораването на
целината.
Това беше злокобна дума. Някога старият Барон беше смятал да
разоре някои от по-равните места по Варовитище, защото цената на
житото се вдигала, а в овцете нямало сметка8, тогава обаче Баба Болежкова
била още жива и го накарала да размисли. Някои пасища в покрайнините
на Варовитище обаче вече били разорани. В житото имаше сметка.
Фийгълите бяха приели за даденост, че и Роланд също ще тръгне да
разорава. Нали го бяха отгледали онези двете суетни, коварни и изобщо
противни лели?
- Ич не му вервам я, - изрази мнението им Леко Щурав Ангъс – Он
чете книги и таквоз. Ич не го е еня за земята.
- Епа да, - съгласи се Прост Уили – Ма а земе се ожени за големата
мънечка бабаяга, ич нема да помисли за оран, оти големата мънечка
бабаяга га му излезе с Цупенето на ръчички...
- Скръстването на ръчички! – поправи го рязко Роб.
- Ооолеле, не и Скръстването на...
- Млък! – изрева Роб – Срам ме фаща от вас! Големата мънечка
бабаяга мо’е да си се омъжва за когото си сака! Право ли думам, бе
гонагъле?
- Ммм?
Били се беше загледал нагоре. Беше хванал една снежинка.
- Викам, дека големата мънечка бабаяга мо’е да се омъжва за когото
си сака, право ли думам?
Били се взираше в снежинката.
- Били? – извика Роб.
- Що ма? – сепна се той като че събуден от сън – Епа... да. Що
мислиш, че сака ли она да земе за мъж Зимеделецо?
- Зимеделецо ли? – втрещи се Роб – Че он ич не мо’е да се жени. Он
нали е парче дух... он си е едно нищо!
- Она игра хоро с него. Сите я видохме, - напомни Били, хвана още
една снежинка и я заразглежда.
- Оно беха само момински дивотии! И оти и е на големата мънечка
бабаяга да си пълни чутурата с Зимеделецо, а?
8 бел.прев.: На кръглия свят, в Англия, пък станало точно обратното – така нареченото Ограждане, когато
в овцевъдството имало повече пари отколкото в земеделието и земевладелците ограждали земите си, превръщали в пасища, а много селяни останали без поминък.
56
- Има причина да мислим, - заговори бавно гонагълът посред
кръжащите около него снежинки – дека Зимеделецо си пълни чутурата до
пръсване с големата мънечка бабаяга...
Глава четвърта
Снежинки
Казват, че не било могло да се намерят две съвсем еднакви
снежинки, но някой напоследък дали е проверявал?
Снегът кротичко си валеше в мрака. Трупаше се по покриви, целувайки пътьом клоните на дърветата, падаше по горската почва лекичко