прошумолявайки с мирис на метал.
Баба Вихронрав винаги проверяваше снега. Застанала на прага на
къщурката си, обляна от светлина на свещи, тя ги ловеше с лопата.
Бялото котенце следеше снежинките. Точно това правеше. Не
замахваше по тях с лапа, а само гледаше много съсредоточено всяка
снежинка поотделно, как се вие във въздуха докато не кацне. След което я
наблюдаваше още някое време, колкото да се убеди, че представлението е
свършило, и чак тогава вдигаше поглед и си избираше следващата
снежинка.
То се казваше Ти. Като в „Ей ти! Престани веднага!” или „Ей ти!
Махай се от тук!”. С имена Баба Вихронрав не се церемонеше.
Баба огледа снежинките и се усмихна по нейния си не особено мил
начин.
- Да се прибираме, Ти, - рече тя и затвори вратата.
Мис Тик зъзнеше до огъня. Който не беше особено голям, просто
достатъчно голям. Обаче от гърненцето върху жаравата се разнасяше
миризмата на чорба с сланинка и грах, а до малкото гърне имаше едно
доста по-голямо, от което се носеше миризма на пиле, така че тя таеше
надежди.
Трябва да се каже, че Баба Вихронрав и мис Тик не се спогаждаха
особено. По-възрастните вещици рядко се спогаждаха. Можеше да се види
как не се спогаждат по това как цялото време бяха извърнедно учтиви.
- Ранен е снегът тази година, Госпожо Вихронрав, - спомена мис Тик.
- Така си е, мис Тик, - отвърна Баба Вихронрав - А и е толкова...
интересен. Вглеждала ли си се в него?
- И преди съм виждала сняг, Госпожо Вихронрав, - опъна се мис Тик
- По целия път насам не престана да вали. Наложи ми се даже да бутам
57
пощенската карета! Втръсна ми този сняг! Но какво да правим с Тифани
Болежкова?
- Нищо, мис Тик. Още чайче?
- Тя определено е наша отговорност.
- Не. Не наша, а от където и да го погледнеш, нейна. Тя е вещица. Тя
танцува Танца на Зимата. Видях я.
- Сигурна съм, че не го е направила нарочно, - застъпи се за нея мис
Тик.
- Че как може да се танцува без да е нарочно?
- Много е млада. Възбудата сигурно я е ударила в краката. Не е
знаела, какви ги върши.
- Трябвало е да разбере, - заяви Баба Вихронрав - Трябвало е да
слуша.
- Несмъмнено вие винаги сте слушали каквото ви се казва, когато сте
били почти на тринадесет години, Госпожо Вихронрав, - подметна мис Тик
с лек намек на сарказъм.
Баба Вихронрав някое време се взираше в стената.
- Не, - рече накрая тя – И аз греша. Но не си търся оправдания.
- А аз мислех, че искате да помогнете на детето.
- Ще и помогна аз, да си помогне тя сама. Така е по моя начин. Тя
хоп-троп, танци-манци и право в най-старата История, каквато има на
света. Няма друг изход оттам освен да я извърви до края. Няма друг начин, мис Тик.
Мис Тик въздъхна. Баба Вихронрав смяташе, че всичко е до
Историите. Е добре де, нали всички сме си башка луди. Освен мен, естествено.
- Разбира се. Само че тя е толкова ... нормална, - каза мис Тик на глас
– В смисъл, като се има предвид, какво е направила. А тя толкова много
мисли. И сега, като е привлякла вниманието на Зимеделеца, ами...
- Захласнал се е по нея той, - завърши Баба Вихронрав.
- Това ще предизвика немалък проблем.
- Който тя ще трябва да реши.
- Ами ако не успее?
- Тогава значи няма да е Тифани Болежкова, - отсече Баба Вихронрав
– Да де, да, тя е в Историята, но не го знае! Виж снега, мис Тик. Разправят, че не могло да се намерят две еднакви снежинки. Откъде може да са
разбрали това, я? За много умни се имат! Винаги съм искала да ги
изоблича. И успях! А сега излез и разгледай снега. Виж снега, мис Тик!
Всичките снежинки са еднакви!
Тифани чу почукването и с мъка отвори малкото прозорче на
спалнята. На перваза се беше натрупал мек и пухкав сняг.
58
- Нечеме да те будиме, - каза Роб Секигоопрай – Ма Ужасно Дребен
Били вика, дека требе да видиш туй.
Тивани се прозина.
- Какво да видя?
- А фани некоя друга снежинка, - обясни Роб – Ма не у ръка, оти че
се стопи.
Тифани заопипва с ръка в тъмното за дневника си. Нямаше го. Тя
погледна на пода, ако случайно е паднал. Тогава пламна кибритена клечка, Роб Секигоопрай запали свещта и ей го на дневника, като че винаги си е