мандрата. Винаги и беше хубаво да се озовава там. Напомняше и за дома и
можеше да мисли по-добре. Тя...
62
Отдолу на вратата имаше дупка, тамън колкото за пита сирене, но
Хорас се беше върнал в строшената си клетка, откъдето се чуваше съвсем
лекичко „мнямнямнямня”. Може пък сирената така да хъркат? Тя не му
обърна внимание и се зае с тазсутрешното мляко.
Поне не валеше сняг. Тя усети как започва да се изчервява и се
помъчи да си забрани изобщо и да помисля за това.
А нощес щеше да има сборище. Другите момичета дали ще са
разбрали? Ха! Ами че как не. Вещиците обръщат внимание на снега, особено ако това би смутило някого.
- Тифани? Искам да говоря с теб, - викна я Госпожица Предалова.
Госпожица Предалова досега май изобщо не и беше казвала Тифани.
Доста тревожно беше да я чуеш, как изрича името ти.
Госпожица Предалова държеше бъркотия. Мишката и за очи беше
провиснала неловко посред кокалчета и гуми.
- Неудобно, - промърмори тя и повиши глас – Ебре, чапкъни с
чапкъни! А да изляете! Видим ви дека сте тука! Видим ви дека ме гледате!
Фийгълски глави се подадоха из-зад кажи-речи всичко.
- А така! Тифани Болежкова, сядай!
Тифани седна без да се офлянква.
- Че и точно по кое време да стане, - продължи Госпожиза Предалова
и остави бъркотията – Неудобно си е. Но няма съмнение, - и след кратка
пауза тя обяви – Ще умра в другиден. Петъка, малко преди шест и
половина сутринта.
Това беше много внушително заявление и не заслужаваше отговор
като този:
- Въй, мо’e ли така да изпуснеш уикенда, - изрази съболезнованията
си Роб Секигоопрай – Некъде на убаво место ли че идеш?
- Но... но... не може точно пък вие да умрете! – избухна Тифани – Та
вие сте на сто и тринадесет години, Госпожице Предалова!
- Това, знаеш ли, като нищо може да е причината, детето ми, -
отвърна спокойно Госпожица Предалова – На теб никой ли не ти е казал, че вещиците имат предизвестие за кога ще умрат? Както и да е, искам
хубаво погребение.
- Епа да, от убав помен по-убаво нема, - подхвана Роб Секигоопрай –
Со много къркане и рипане и черпявки и пируванье и къркане.
- Може и да има малко сладко шери, - склони Госпожица Предалова
– Колкото до пируването, винаги съм казвала, че не можеш да сгрешиш
със шунка на ролца.
- Но не можете просто... – започна Тифани и спря, когато Госпожица
Предалова извърна глава към нея рязко като птица.
-... да те изоставя ей така ли? – довърши тя – Това ли искаше да
кажеш?
63
- Ами, не, - излъга Тифани.
- Ще трябва да идеш при някоя друга, разбира се, - каза Госпожица
Предалова – Не е да си точно на възраст, че да поемеш колибата, не и с
всичките по-големи момичета изпотрепали се от чакане...
- Знаете, че не искам да остана цял живот в планината, Госпожице
Предалова, - намеси се припряно Тифани.
- А да, мис Тик ми каза, - рече старата вещица – Искаш да се върнеш
на малкия си варовиков рид.
- Хич не е малък! – сопна се Тифани, по-гръмогласно отколкото
възнамеряваше.
- Да, много ни се насъбра, - каза много спокойно Госпожица
Предалова – Ще напиша няколко писма, които ти ще занесеш долу в
селото, след което, ако искаш, следобедът ти е свободен. Погребението ще
е за утре след обяд.
- Моля? Искате да кажете, преди да умрете? – стъписа се Тифани.
- Че как иначе! Не виждам защо аз да пропускам забавата!
- Ей че умно! – одобри Роб Секигоопрай – Оти за тая ми ти разумна
подребност ората се забра’ят да се сещат.
- На туй му казваме изпроводяк, - обясняваше нататък Госпожица
Предалова – Само за вещици, разбира се. Другите хора нещо много се
притесняват, не мога да ги разбера защо ли. Но пък нали имаме онази
великолепна шунка, която г-н Армбиндър ни даде миналата седмица за
уреждането на собствеността на кестена, а си умирам да я опитам.
Един час по-късно Тифани излезе с джобове пълни с бележки до
разни месари, хлебари и земеделци от околните села.
Това как те посрещнаха новината, си беше изненада. Те като че ли го
смятаха за някаква шега.
- Госпожица Предалова няма да вземе да умре на нейната възраст, -
отсъди месарят докато претегляше наденичките, - Аз чух, че Смърт вече