идвал за нея, а тя му затръшнала вратата!
- Тринадесет дузини наденички, - каза Тифани – С изпичане и
доставка.
- Ама ти сигурна ли си, че тя ще вземе да умре? – несигурност
помрачи лицето на месаря.
- Не. Но тя е.
Хлебарят пък заяви:
- Ама ти не знаеш ли за оня нейния часовник? Тя го е направила, когато сърцето и умряло. Той е нещо като сърце с часовников механизъм, разбираш ли?
64
- Така ли? – заинтригува се Тифани – Значи ако сърцето и е умряло, а
тя си е направила ново от часовник, тогава как е останала жива, докато
новото и сърце още не е било готово?
- А, че това е просто. С магия, как иначе, - отговори хлебарят.
- Но сърцето помпа кръвта, а часовникът на Госпожица Предалова е
извън тялото и, - изтъкна Тифани – Няма никакви... съдове...
- Това става с магия, - просвети я бавно изговаряйки думите хлебарят
и я изгледа накриво – Как може да си вещица и да не ги знаеш тези неща?
Навсякъде беше все същото. Като че самата представа Госпожица
Предалова да я няма, не се побираше в хорските глави. Тя беше на 113
години и хората изтъкваха, че досега не било чувано някой да умре на тази
възраст. Казваха, че това трябва да било някаква шега, или че тя имала
пергамент подписан с кръв, което значело че щяла да живее вечно, или че
за да умре, трябвало някой да и открадне часовника, или че всеки път щом
Мрачния Жътвар идвал за нея, тя го лъгала за името си или го пращала при
някой друг, или че може би просто малко се е поразболяла...
Накрая самата Тифани почна да се чуди, дали това наистина ще се
случи. Но все пак Госпожица Предалова май беше сигурна. И когато си на
113 години, чудното не е, че ще умреш утре, а как така си все още жива
днес.
Изпълнена с мрачни мисли, тя тръгна за сборището. Веднъж-дваж и
се стори, че я наблюдават Фийгъли. Тази дарба се научава. И се научава
също и да я търпиш, повечето време де.
Като пристигна, повечето млади вещици вече бяха дошли, и дори
бяха успели да запалят огън.
Понякога хората си мислят, че „сборище” е думата за група вещици
и, наистина, речникът казва така. Но истинската дума за група вещици е
„разногласия”. Във всеки случай повечето вещици, срещани от Тифани, никога не използваха тази дума. Г-жа Уховрътска обаче я използваше
почти непрекъснато. Тя беше висока, слаба и доста студена, носеше
сребърни очила на малка верижка и употребяваше думи като „аватар” и
„сигла”. А Аннаграма, която водеше сборището, защото тя го беше
измислила и защото имаше най-високата шапка и най-пронзителния глас, беше нейната най-обещаващата (и единствена) ученичка.
Баба Вихронрав винаги казваше, че това, което прави г-жа
Уховрътска, е магьосническа магия, само че с фуста. Аннаграма във всеки
случай мъкнеше на сборищата купища книги и жезли. Момичетата най-
често правеха по няколко церемонии, колкото тя да миряса, защото за тях
главната цел на сборището беше да се видят с приятелки, нищо че бяха
приятелки просто защото бяха, да си го кажем направо, единствените с
които можеше да си поприказваш без задръжки, защото имаха еднакви
проблеми и ще те разберат, за какво се оплакваш.
65
Те винаги се срещаха в гората, нищо че всичко беше в сняг. Наоколо
винаги се въргаляха достатъчно съчки за огъня, а всичките без много да му
мислят, винаги се обличаха топло. Дори и лете, вдигнеш ли се дори и
мъничко на метла, и сто на сто ще настинеш, ако не носиш повече слоеве
бельо, отколкото би се сетила коя да е не-вещица, а понякога и по някоя
друга грейка с гореща вода, вързана с канап.
Точно сега три малки огнени кълба обикаляха огъня. Направени от
Аннаграма. С тях можело да се поразяват врагове, ако слушаш нея.
Останалите гледаха кълбата накриво. Магьосническа магия си беше това, фуклива и опасна. Вещиците предпочитаха да поразяват враговете си с
поглед. Няма никакъв смисъл да убиваш врага си. Иначе как тя ще разбере, че ти си победила?
Тюла Суматохова беше донесла грамадна тава опак кекс. Точно
каквото ти трябва, за да имаш какво да ти държи топло на ребрата.
Тифани им съобщи:
- Госпожица Предалова ми каза, че ще умре в Петък сутринта. Каза, че просто знаела.
- Колко жалко, - реагира без нито капчица жал в гласа си Аннаграма