– Все пак тя беше много стара.
- Все още е, - отбеляза Тифани.
- Амиии, на това му казват Зовът, - намеси се Петулия Хрущялкова –
Старите вещици знаят, кога ще умрат. Никой не знае как го знаят. Просто
си го знаят.
- Тя още ли ги държи онези черепи? – поинтересува се Луси Уорбек, която си беше вързала косата на кок, в който беше пъхнала нож и вилица –
Не можех да ги трая. Все едно не престават, нали, да те зяпат!
- Аз напуснах заради това, как ме използваше като огледало, -
сподели Лулу Муцинкова – Още ли го прави?
Тифани въздъхна:
- Да.
- Аз направо си им казах, че няма пък да ходя при нея, - включи се
ръчкайки огъня Гертрудъ Отруденова – Знаете ли, че ако напуснеш някоя
вещица без разрешение, никоя друга няма да те вземе, но ако си тръгнеш
от Госпожица Предалова, ако ще още след първата нощ, никой нищо няма
да ти каже и просто ти намират ново място?
- Г-жа Уухоуъртский казва, че с черепите и гарваните тя определено
прекалява, - отбеляза Аннаграма – Ами че тя буквално е наплашила до
смърт всичко живо околовръст!
- Амиии, какво ще стане сега сега с теб? – попита Петулия.
- Не знам. Сигурно ще ида при някоя друга.
66
- Горкичката, - каза Аннаграма и добави, сякаш тепърва най-
случайно се беше сетила – А Госпожица Предалова случайно да е казала, кой ще поеме къщурката?
Това, което последва, беше тишина, предизвикана от няколко чифта
уши, слухтящи толкова напрегнато, че още малко и да запращят. Вярно, младите вещици, чакащи за място, не бяха чак толкова много, но пък
вещиците живееха дълго, а поемането на твоя собствена колибка си беше
нещо важно. Тогава почват да те уважават.
- Не, - отговори Тифани.
- Поне някакъв намек?
- Никакъв.
- Нали не е казала, че ще си ти, а? – запита остро Аннаграмма.
Гласът и можеше да е ужасно дразнещ. С него и „здравей” можеше да
прозвучи като обвинение.
- Не!
- То ти и без друго си твърде малка.
- То всъщност, знаете ли, няма точно възрастова граница, - обади се
Луси Уорбек – Поне няма нищо черно на бяло.
- Това пък откъде го знаеш? – тросна и се Аннаграма.
- Попитах Дъртата госпожа Пюмайр, - отговори Луси.
Очите на Аннаграма се стесниха:
- Питала си я значи? Защо?
Луси извъртя очи:
- Защото исках да знам, ето защо. Виж сега, всеки знае, че ти си най-
старата и... нали разбираш, най-обучената. Разбира се че ти ще получиш
къщурката.
- Да, - потвърди Аннаграма втренчила се в Тифани – Разбира се.
- Е, тогава значи, амиии, разбрахме се, нали? – намеси се Петулия по-
натъртено отколкото беше нужно – У вас снощи много ли валя? Старата
Майчица Чернокачулкова каза, че този сняг бил необичаен.
Тифани си помисли: Олеле, започна се...
- Горе у нас често почва по това време, - отбеляза Луси.
- На мен ми се стори по-пухкав от обикновено, - продължи Петулия –
Доста сладък, ако харесваш такива работи.
- Беше си сняг като сняг, - отсече Аннаграма – Ей, някоя от вас да е
чула, какво и се случи на новото момиче, дето се хвана при Госпожица
Гюрултиева? Как избягала с писъци само след час? – тя се усмихна без
много симпатия.
- Амии, заради жабата ли беше? – поинтересува се Петулия.
- Не, не заради жабата. Тя нямала нищо против жабата. Заради
Нещастника Чарли беше.
- Е да, той може да е страшничък, - съгласи се Луси.
67
И това беше то, установи Тифани, докато клюките набираха скорост.
Някой, който практически си беше един вид бог да направи милиарди
снежинки с нейния образ... а те да вземат да не забележат! ... Което си
беше много добре, естествено...
Разбира се, че беше добре. Последното нещо което и трябваше, бяха
разни задявки и глупави въпроси, разбира се. Добре де, разбира се...
... но пък... така де... нямаше да е зле да бяха разбрали и да кажеха
„Ау!”, да позавиждат малко, да се поизплашат или впечатлят. А пък не
можеше да им го каже направо, или поне не можеше да го каже пред
Аннаграма, която щеше да я вземе на подбив и почти, ама без да го каже
ачик-ачик, ще я обвини, че си го е измислила.
Зимеделецът я беше посетил и беше останал... впечатлен. Срамота