Зимеделеца да си върви по живо по здраво. Аз така направих, когато Дейви
Дангалаков почна да става, ами, твърде романтичен. А му казах, че, ами, излизам с Маки Тъкачев... ама не казвай на другите!
- Това не беше ни онзи, дето приказваше все за прасета?
- Е да, ама за прасетата е много интересно, - засегна се Петулия – А
пък баща му, ами, негов е най-големия свинарник в планината.
- Да, това си струва да се има предвид, - склони Тифани – Оу.
- Какво стана, - разтревожи се Петулия.
- А, нищо. Ръката ми нещо се схвана за малко, - Тифани си я потърка
– От лечението е, сигурно. До утре.
Тифани се прибра в къщурката, Петулия продължи нататък през
гората. А откъм покрива се дочу един такъв разговор:
- Чуеш ли, що вика дебелото моме?
- Епа да, ма оно у гуцките интересно нема.
- Оти ма? Оно гуцката е много полезен дзвер. Да ви ка’ем, сека част
от нея мо’е да се руча, освен само квиченето.
- Ебре, у грешка си тука. И от квиченето има файда.
- А стига простотии бе!
- Епа верно си е! Земаш, чуеш ли, кора за баница и туряш у нея
много сланинка и подире, чуеш ли, фащаш квиченето и го туряш у
сланинката и доде не е избегало, чуеш ли, право у печката.
- Епа таквоз нещо досега не бех чувал!
- Епа с’а го чу. Квик му викат на туй, от мен да на’еш.
- Епа такова нещо нема!
- Оти па да нема? Нали има кейк? А дето кейк, там и квик. И си
мислим дека мо’е…
- Абе никавци с никавци, не слушате ли, я вас че ви турим у баница!
– ревна Роб Секигоопрай и фийгълите с още малко мърморене се
смълчаха.
А от другата страна на поляната стоеше и наблюдаваше
Зимеделецът. Наблюдаваше, как на горния етаж беше запалена свещ, наблюдаваше оранжевото сияние докато не изгасна.
И тогава той закрачи на несигурните си нови нозе към цветната леха, където лятно време растяха рози.
Ако идете в Магическия Магазин на Закзак Силен-в-Ръката, ще
видите всевъзможни кристални кълба на общо взето една и съща цена, а
именно Купища Пари. А тъй-като повечето вещици, особено добрите
70
вещици, разполагаха с Доста Оскъдни Пари, те използваха други неща, примерно стъклени поплавъци от рибарски мрежи или пък купи с черно
мастило.
Точно сега посред масата на Баба Вихронрав имаше една локвичка
черно мастило. То мастилото преди беше в купата, но стана малко
сътресение, когато Баба и мис Тик си блъснаха главите мъчейки се
едновременно да надзърнат в купата.
- Чу ли? – заговори Баба Вихронрав – Петулия Хрущялкова зададе
важния въпрос, а пък тя изобщо да не се замисли!
- Съжалявам, че трябва да го кажа, но и аз го пропуснах, - забеляза
мис Тик.
Бялото котенце Ти изникна на масата, грижливо преджапа
мастилената локвичка и скочи в скута на мис Тик.
- Ти, престани веднага, - смъмри го без да поясни за какво Баба
Вихронрав, докато мис Тик се взираше в роклята си.
- То почти не личи, - каза учтиво мис Тик, но в действителност
четири отлични отпечатъка от котешки лапички си се виждаха много
отчетливо.
Поначало роклите на вещиците са черни, но скоро поизбеляват от
многото пране, а в случая с мис Тик, и от редовно топене по разни вирове
и реки. Освен това се поизносваха и разнищваха и на собственичките им
това им изнасяше, защото така се виждаше, че си работеща вещица, а не
само за показ. Четири черни котешки лапички точно посредата на роклята
ти обаче подсказваха, че си малко смотана. Тя взе котето и го остави на
пода, а то изтопурка до Баба Вихронрав, отърка се в нея и се опита с
мяукане да сътвори от нищото още пилешко.
- Кое беше важното? – попита мис Тик.
- Питам те като вещица друга вещица, Проницателина Тик: Зимаджията изобщо срещал ли е момиче?
- Ами, - отвърна мис Тик, - доколкото ми е известно, класическата
представа за Лятото би могла да бъде наречена и...
- Да, но те срещали ли са се изобщо? – повтори въпроса си Баба
Вихронрав.
- В танца, ако не греша, - отговори мис Тик – Само за миг.
- И в този миг, точно този миг, идва с танцова стъпка Тифани
Болежкова, - рече Баба Вихронрав – Вещица, която няма да си носи черно, а тя, не, непременно синьо или зелено да е. Като зелена трева под синьо