небе. Не престава да черпи тя от силата на рида си. И ридът черпи от нея!
Рид, който някога е бил нещо живо, мис Тик! Усеща той ритъма на Танца, тъй че и тя го усеща в костите си, нищо че не го знае. И това очертава
живота и, дори и тук! Ще прави тя, ще струва, но ще потропне с крак!
Самата земя потропва с крак пред Танца на Сезоните!
71
- Но тя... – понечи да каже мис Тик, защото няма учителка, която да
търпи някой друг да говори твърде дълго.
Баба Вихронрав обаче нямаше спиране:
- Какво е станало в онзи миг? Лятото, Зимата и Тифани. Един вихрен
миг! И после раздяла. Кой знае, какво се е оплело? И изведнъж
Зимаджията почва да прави такива глупости, все едно почва да става
помалко ... човек?
- В какво се е забъркала тя? – ахна мис Тик.
- В Танца, мис Тик. В Танца, който не свършва. И не може тя да
промени стъпките, още не може. Ще трябва някое време да играе по
свирнята му.
- За нея ще бъде много опасно, - забеляза мис Тик.
- Тя има силата на рида, - рече Баба.
- Но нейният рид е мек, - отбеляза мис Тик – Лесно се износва от
времето.
- Но сърцето на варовика е кремъкът, не забравяй. Той реже по-добре
и от нож.
- Сняг може да затрупа рида, - изтъкна мис Тик.
- Но не завинаги.
- Веднъж го затрупа, - съобщи и мис Тик, на която и беше писнало от
игрички – За хиляди години, ако не и за повече. Ледена епоха. Грамадни
зверове вилнеещи и подсмърчащи из света.
- Може и тъй да е, - пробляснаха очите на Баба Вихронрав – Мен
тогава все пак ме е нямало. Засега обаче трябва да го наглеждаме това
момиче.
Мис Тик отпи от чая си. Да отседнеш при Баба Вихронрав беше
нещо като изпитание. Снощното гърне пилешки дреболийки се оказа, че не
било за нея, а за Ти. Вещиците ядоха хубава гъста грахова чорба и супа от
сланина, но (това беше важната част) без сланината. Баба беше вързала
сланината с конец и като стана супата, си я извади, грижливо я подсуши и
си я прибра за после. Въпреки глада си мис Тик остана впечатлена. Баба
можеше да одере кожата и на секунда.
- Чух, че Госпожица Предалова чула Зова, - спомена тя.
- Да. Погребението е утре, - отвърна Баба Вихронрав.
- Труден участък е това, - забеляза мис Тик – Госпожица Предалова е
била с тях дълго-дълго. Мъчна работа ще е това за нова вещица.
- Трудно ще е да се... изиграе, вярно си е, - съгласи се Баба
Вихронрав.
- Да се изиграе ли? – учуди се мис Тик.
- Исках да кажа да се живее, какво друго? – поясни Баба Вихронрав.
- Кому ще дадеш благословията си да я наследи? – попита мис Тик, защото си умираше първа да научава новините. Освен това по принцип
72
казваше „кому” всеки пък щом и се удадеше, понеже смяташе, че така е
по-грамотно.
- Мис Тик, това не зависи от мен, - отсече Баба – Ние във
вещерството нямаме водачки и ти това го знаеш.
- Да, наистина, - съгласи се мис Тик, която знаеше също, че
водачката, която вещиците нямаха, е Баба Вихронрав – Но подразбрах, че
г-жа Уховрътска ще предложи младата Аннаграма, а г-жа Уховрътска
напоследък има привърженички. Сигурно заради книгите, които пише. Тя
прави вещерството да изглежда забавно.
- Добре знаеш, че не обичам вещици, които налагат волята си на
другите, - каза Баба Вихронрав.
- И то как, - помъчи се да не се засмее мис Тик.
- Но ще понамекна все пак лекичко едно име, - сподели Баба
Вихронрав.
Лекичко като за лавина сигурно, помисли си мис Тик. А на глас каза:
- Петулия Хрущялкова се е оформила много добре. Добра вещица за
всичко.
- Да, но най-вече за прасета, - изхъмка Баба Вихронрав – Мислих си
аз за Тифани Болежкова.
- Какво? – сащиса се мис Тик – Не мислиш ли, че на детето и без
това много му се е струпало?
Баба Вихронрав се поусмихна мимолетно:
- Да де, мис Тик, но нали знаеш, че казват: „Искаш ли да се свърши
нещо, поръчай го на зает човек”. А младата Тифани скоро ще е от заета по-
заета, - добави тя.
- Защо, какво има? – попита мис Тик.
- Хъммм. Е, не съм съвсем сигурна, но ще ми е много интересно да
видя, какво ли ще стане със стъпалата и...
През нощта преди погребението Тифани не можа да си отспи. Станът