принадлежеше на ... нормалността. Тифани се улови, че се чуди, дали пък
не се е объркала. Къде бяха розите? Нямаше ги; крехките цветчета не бяха
могли да издържат дори слабата светлина на зората. Проговорил ли и беше
вятърът? Тогава тя срещна погледа на Петулия. Да, беше се случило. Но
сега имаше да се нахрани цяло погребение.
Момичетата вече се бяха захванали да правят сандвичи с шунка, с
три вида горчица, но колкото и да няма как да сгрешиш с ролца от шунка, ако нямаш нищо друго да дадеш на седемдесет или осемдесет прегладнели
вещици, няма как да не отидеш отвъд Грешката, та направо в Абсолютен
Провал на Купона. Така че запристигаха ръчни колички със самуни хляб, говежди пържоли и буркани с толкова големи мариновани краставички, че
приличаха на удавени китове. Вещиците по принцип много обичат
киселко, но най-любимия им вид храна е храната на аванта. Да, ето я
идеалната диета за една практикуваща вещица: много храна, за която да
плаща някой друг, и то толкова от нея, че да има да си я напъхаш по
джобовете за по-късно.
Както излезе, Госпожица Предалова също не плащаше за нея. Никой
не щеше да взема пари. Нито пък искаха да си тръгват, а се омотаваха с
разтревожен вид край задната врата, докато не излезеше да говори с тях
Тифани. Разговорът, когато тя намереше време покрай рязането и мазането
на филийки, протичаше горе-долу така:
- Ама тя нали няма наистина да умре, нали?
- Ще умре. Утре, към шест и половина сутринта.
- Но тя е толкова стара!
- Да. Мисля, че точно това е, нали разбирате, причината.
- Но какво ще правим без нея?
- Не знам. Какво сте правели преди тя да се установи тук?
75
- Ама тя винаги е била тук! Та тя знаеше всичко! И сега кой ще ни
каже какво да правим?
А после ще попитат още:
- Ама нали няма да си ти?
И ще я измерят с един Поглед, който значеше: „Дано да не си ти. Та
ти дори и черна рокля не носиш”.
По някое време на Тифани и писна и тя запита много остро
поредната посетителка, донесла шест печени пилета:
- А тогава какво ще кажете за онова, как тя ходела да разпаря
коремите на лошите хора с нокътя на палеца си, а?
- Ъ, ами, да, ама не го е правила на никой, когото да познавам, -
отвърна с достойнство жената.
- А демонът в мазето?
- Казват, че си е там. Разбира се, аз лично не съм го виждала, - след
което тя погледна нервно Тифани – Ама е долу, нали?
Искаш да го има, помисли си Тифани. Наистина искаш в мазето да
има чудовище! А доколкото знаеше Тифани, в мазето тая заран имаше
само купища хъркащи след яко къркане Фийгъли. И в пустиня да откараш
някоя сбирщина фийгъли, след няма и половин час ще са намерили шише с
нещо ужасно за пиене.
- Повярвайте ми, госпожо, изобщо не ви трябва да будите онова, което е долу в мазето сега, - каза тя на жената с разтревожена усмивка.
Това изглежда удовлетвори жената, но след малко тя пак се
забеспокои:
- А паяците? Тя наистина ли яде паяци?
- Е, вътре е пълно с паяжини, - отговори Тифани – Но няма да видите
и един паяк!
- А, хубаво тогава, - каза жената, сякаш току що я бяха посветили в
някаква страшна тайна – Кой каквото ще да казва, но Госпожица
Предалова си беше вещица и половина. С черепи! Сигурно е трябвало да
ги лъскаш, а? Ха! Само като те погледне, може да ти ихвърчи окото.
- Да, ама никога не го е правила, - намеси се един мъж, донесъл
грамаден поднос наденички – Поне не и на някой от тукашните.
- Вярно си е, - призна неохотно жената – Много великодушна беше
тя в това ми ти отношение.
- Ей, баш правилна вещица си беше Госпожица Предалова, като едно
време, няма хън-мън, - заразчувства се и мъжът с наденичките – Колко
мъжаги се изпонапикаха в гащите само като обърне тя срещу им острото
на езика си. Нали знаете как все тъче нещо? Тя, значи, втъкава името ти в
тъканта, ето какво прави! И ако и кажеш лъжа, нишката ти ще се скъса и
ще си умреш на място!
76
- Да, това колко пъти е ставало, - каза Тифани мислейки си:
„Изумително! Бофо си има собствен живот!”
- Така де, ама няма вече вещици като нея тея дни, - изказа се и един
мъж, донесъл четири дузини яйца – Сега всичко е от култно по-култно и