танци-манци по без гащи.
И всички погледнаха с любопитство Тифани.
- Сега е зима, - каза студено тя – И имам работа за вършене.
Вещиците скоро ще надойдат. Благодаря ви много.
Докато поставяше яйцта да се сварят, тя разправи това на Петулия.
Която хич не се изненада.
- Ами, те се гордеят с нея, - каза Петулия – Чух ги как се фукат с нея
на свинския пазар в Ланкър.
- Как се фукат?
- О, да. Примерно: Мислите си значи, че старата Госпожа Вихронрав
е много яка? Да, ама нашата си има черепи! И ще живее вечно, щото си
има часовник вместо сърце и си го навива всяка сутрин! И яде паяци, тъй
да знаете!
Бофо си върви само, помисли си Тифани. Нашият Барон е по-силен
от вашия; нашата вещица е по-вещица от вашата...
Глава Пета
Тържеството на Госпожица Предалова
Вещиците заприиждаха към четири часа и Тифани излезе на
поляната да се заеме с контрола на въздушното движение. Аннаграма
долетя сама, много пребледняла и натруфила се с повече окултна
бижутерия, отколкото може да си представи човек. Настъпи труден
момент, когато г-жа Уховрътска и Баба Вихронрав пристигнаха
едновременно и закръжиха в прецизно учтив балет, всяка чакаща другата
да се приземи първа. Тифани ги насочи към различни краища на поляната
и побърза да се изнесе.
Нямаше никаква следа от Зимеделеца, и тя беше сигурна, че щеше да
знае, ако той беше наблизо. Дано да е заминал някъде надалече, занадява
се тя, да урежда бури и режисира виелици примерно. Споменът за онзи
глас в устата й си оставаше все така нелепо стряскащ. Също както мида
когато и се падне неудобна песъчинка, Тифани заобвива този спомен с
хора и здраво бачкане.
А денят беше просто поредният блед и сух ранен зимен ден. Освен
храната, на погребението нямаше нищо друго за уреждане. Вещиците сами
се уреждат. Госпожица Предалова седеше в голямото си кресло и
77
поздравяваше наред стари приятелки и стари врагове9. Къщурката беше
твърде тясна за всички тях, така че те се разпръснаха по градината на
оживено клюкарстващи групички, като ято стари врани, или, вероятно, кокошки. На Тифани не и оставаше много време за говорене, защото беше
твърде заета с разнасяне на подноси.
Нещо обаче се мътеше, това тя можеше да види. Вещиците все ще
позамлъкнат и ще се обърнат да я изгледат, когато тя се запрепъва покрай
тях, след което пак ще се сберат и нивото на гюрултия в групата малко ще
се повиши. Групички се събираха и пак се пръсваха. Тифани можеше да
разпознае това. Вещиците взимаха Решение.
Луси Уорбек се примъкна до нея, докато тя изнасяше един поднос с
чай и й прошепна, сякаш някаква срамна тайна:
- Госпожа Вихронрав предложи теб, Тиф.
- Ама сигурна ли си?
- Абсолютно! Късмет!
- Но аз не искам да... – започна Тифани, след което набута подноса в
ръцете на Луси – Виж, може ли да разнесеш това вместо мен, моля те? Те
просто ще си вземат докато минаваш покрай тях. А аз трябва да взема да...
ъ, да уредя едни неща ... ъ, ами имам да свърша нещо...
Тя се шмугна надолу по стълбите в мазето, в което подозрително
липсваха фийгъли и се облегна на стената.
Баба Вихронрав сигурно е изкикотила, каквото и да казват
Правилата! Но Вторият и акъл се промъкна и прошепна: И все пак ти
можеш. Може пък и да е права. Анаграма ядосва хората. Тя им говори все
едно на малки деца. Заплеснала се е по магията (пардон, магиката с „К”), а
хората и действат на нервите. Тя ще оплеска всичко, то си е ясно. В нея
няма нищо друго, освен че е висока, че носи купчини окултна бижутерия и
че изглежда внушително с островърха шапка.
Защо и е било на Баба да предлага Тифани? Вярно, тя си беше добра.
Знаеше, че е добра. Но нали всички знаят, че тя не иска да прекара живота
си тук горе в планините? И, така де, коя друга ако не Аннаграма?
Вещиците си падаха по предпазливостта и традициите, а Аннаграма нали е
най-старшата в сборището. Вярно, много вещици недолюбват г-жа
Уховрътска, но и Баба Вихронрав не е точно първата приятелка на всички.
Тя се качи обратно горе преди да са забелязали отсъствието й и се
постара да остане по-незабележима, докато се примъкваше покрай
множеството. Забеляза г-жа Уховрътска и Аннаграма в средата на една от