групичките. Момичето изглеждаше притеснено и се затича към Тифани
веднага щом я зърна. Лицето и беше почервеняло.
9 бел.авт.: За вещиците може да се научи туй-онуй от факта, че често приятелите и враговете се оказваха
едни и същи лица.
78
- Чу ли? – попита настоятелно тя.
- Какво? Не! – Тифани засъбира използвани чинии.
- Опитваш се да ми измъкнеш къщурката от ръцете, така ли? – почти
се разрева Аннаграма.
- Я не ставай глупава! Аз ли? Че аз изобщо не искам къщурка!
- Това ти го казваш. Обаче някои от тях казват, че ти трябвало да я
поемеш! Госпожица Здравомислова и госпожица Подвежданска се
изказаха за теб!
- Какво? Как е възможно аз да наследя Госпожица Предалова?
- Е да де, г-жа Уховрътска нали точно това казва, - поуспокои се
малко Аннаграма – Абсолютно неприемлива, по нейните думи.
Аз преведох Роилника през Тъмната Порта, мислеше си Тифани
злобно пръсвайки трохи останали от Тържеството за птичките в градината.
Белият Кон излезе от Рида заради мен. Измъкнах брат ми и Роланд от
Кралицата на Елфите. И танцувах със Зимеделеца, който ме превърна в
десетки милиарди снежинки. Не, не искам да гния в къщурка в тези усойни
гори, не искам да съм нещо като робиня на хора, на които не може да се
разчита, че сами ще се погрижат за себе си, не искам да нося полунощно
черно и да плаша хората. Няма думи за това, което искам да бъда. Но пък
съм достатъчно голяма да правя всичко това и съм си приемлива.
На глас обаче каза само:
- Не разбирам за какво ми говориш!
В който момент усети, че някой я наблюдава и знаеше, че ако се
озърне, ще види, че това е Баба Вихронрав. Третият и Акъл, който винаги
внимаваше за нещата доловени на фона на слуха и на ръба на зрението, и
каза: „Нещо се случва. Единственото, което можеш да направиш, е да
бъдеш себе си. Не се озъртай.”
- Ама ти наистина ли не си заинтересувана? – в гласа на Аннаграма
се появи несигурност.
- Дойдох тук да се уча на вещерство, - обясни и сковано Тифани –
Като се науча, се връщам у дома. Но...ти сигурна ли си, че искаш тази
къщурка?
- Ами че разбира се! Всяка вещица иска своя къщурка!
- Но те толкова години наред са били с Госпожица Предалова, -
изтъкна Тифани.
- Значи просто ще трябва да свикнат с мен, - отвърна Аннаграма –
Мисля, че ще са от доволни по-доволни, щом като се разкарат черепите, паяжините и страхът! Не ще и дума, тя ужасно е наплашила местните.
- О, - продума Тифани.
- Аз ще съм новата метла, която ще очисти старото, - заяви
Аннаграма - Честно казано, Тифани, след тази дъртачка, която и да сложат, ще е популярна.
79
- Ъ, да... – каза Тифани – Кажи ми, Аннаграма, работила ли си някога
с някоя друга вещица?
- Не, от самото начало съм с г-жа Уухоуъртский. Аз съм, знаеш ли, първата и ученичка, - добави тя гордо – Тя е много взискателна.
- И тя не обикаля често по селата, нали? – предположи Тифани.
- Не, тя се концентрира върху Висшата Магика, - макар да беше
изключително ненаблюдателна и невероятно суетна, дори като за вещица, Аннаграма сега не изглеждаше особено уверена – Добре де, нали някой
трябва да го прави. Не може всички само да бъхтим натам-насам да
превързваме порязани пръсти, нали? – добави тя – Някакъв проблем ли
има?
- Хъммм? А, не. Сигурна съм, че ще се оправиш, - каза Тифани –
Ъъъ... знам кое как е тук, така че ако ти трябва помощ, просто кажи.
- О, уверена съм, че нещата ще се уредят по задоволителен за мен
начин, - обяви Аннаграма, чията безгранична самоувереност просто не
можеше да остане дълго смачкана – Аз ще вървя. Между другото, като
гледам, закуските ще вземат да свършат.
И тя се изнесе важно-важно. Големите подноси в преддверието
наистина изглеждаха поопразнени. Тифани видя една вещица да пъха в
джоба си четири твърдо сварени яйца.
- Добър ден, мис Тик, - поздрави я на висок глас тя.
- А, Тифани, - отвърна гладко мис Тик и се обърна без ни най-малка
следа от смущение – Госпожица Предалова тъкмо ни разказваше, колко
добре си се оправяла тук.
- Благодаря, мис Тик.
- Тя каза, че си имала зорко око за труднозабележими подробности, -