продължи мис Тик.
Като етикетчета на черепи примерно, помисли си Тифани. А каза:
- Мис Тик, знаете ли нещо за това, че някои ме гласяли да поема
къщурката?
- О, то всичко вече е решено, - отговори мис Тик – Наистина имаше
някои, предложили теб, както си и без това вече тук, но всъщност ти си
още твърде млада, а Аннаграма има много повече опит. Съжалявам, но...
- Това не беше честно, мис Тик, - заяви Тифани.
- Хайде сега, хайде сега, Тифани, една вещица не говори така... –
започна мис Тик.
- Нямах предвид нечестно към мен, а че е нечестно към Аннаграма.
Тя ще оплеска всичко, нали?
Само за съвсем кратичко, колкото косъмче време мис Тик
изглеждаше гузна. Беше наистина само съвсем за миг, но Тифани го
забеляза.
80
- Г-жа Уховрътска е убедена, че Аннаграма ще се справи отлично, -
каза мис Тик.
- А вие?
- Не забравяй с кого разговаряш, дете, моля те!
- Разговарям с вас, мис Тик! Това е ... нередно! – очите на Тифани
пламнаха.
С крайчеца на окото си тя забеляза движение. Цяла чиния с
наденички беше потеглила с много висока скорост през бялата покривка.
- А пък това е кражба, - изръмжа тя, хуквайки след нея.
Чинията хвърчеше на няколко пръста над земята, сви зад ъгъла на
къщурката и се скри зад козарника. Тя се втурна след нея.
На листата зад обора лежаха няколко чинии. Имаше картофи, препържено масло, към дузина ролца шунка, купчина варени яйца и две
печени пилета. Всичко освен наденичките във вече неподвижната чиния
беше изпонахапано. И нямаше абсолютно никаква следа от фийгъли. Така
тя разбра, че те са тук. Те винаги се криеха от нея, когато знаеха, че е
ядосана.
Добре, ама този път тя беше наистина ядосана. Не на фийгълите
(тоест не много), въпреки че глупавият им номер с криеницата я дразнеше, а на мис Тик и на Баба Вихронрав, на Аннаграма, на Госпожица Предалова
(за това че е взела да умира) и на самия Зимеделец (заради много различни
причини, които още не беше успяла да доосмисли). Тя отстъпи крачка
назад и затихна.
Обикновено усещането беше като бавно и мирно потъване, но този
път беше като гмурване в мрака. Като отвори очи, беше все едно гледа
през прозореца в някаква голяма зала. Звукът идеше като че много
отдалече, и нещо леко я сърбеше между очите.
Фийгъли заизникваха изпод шумата, из-зад съчките, дори из-под
другите чинии. Гласовете им се чуваха като че из-под вода:
- Олеле-малеле, кривънци! Она ни е спретнала некакво големо
бабоягуванье!
- Ей таквоз преди още не е сторвала!
Ха, скрих се от вас, помисли си Тифани. Всеки път вие ли ще се
криете, а? Хъм, интересно, дали няма да мога да помръдна? Тя направи
една крачка настрани. Фийгълите като че не я видяха.
- Ей с’а че ни рипне и че ни скокне она! Оооолеле, вай...
Ха! Ех да можех да се промъкна така до Баба Вихронрав, как ли ще я
впечатля...
Сърбежът на носа на Тифани се влошаваше, а се появи и усещане
приличащо, но за щастие не и същото като това, като когато трябва да
идеш до клозета. Това значеше, че ей сега нещо ще се случи, така че ще е
добре да си готова.
81
Гласовете се попроясниха, а пред очите и заплуваха синкави и
морави петна.
И тогава стана нещо, което ако беше издало звук, щееш да каже
фффуп! Като изпукването на ушите след като си летяла на метла много
нависоко. Тя изникна посред фийгълите незабавно предизвиквайки паника.
- Веднага да ми спрете да крадете манджите от погребението, шашки
с шашки! – кресна тя.
Фийгълите спряха и я зяпнаха. След което Роб Секигоопрай
внимателно попита:
- Като онез неща дето ги пра’ят алхимиците ли?
Настъпи един от онези моменти, толкова чести като имаш работа с
фийгъли, когато светът все едно се е оплел на възел и е страшно важно да
го разплетеш, защото без това си за никъде.
- Какви ги приказваш? – попита Тифани.
- Шашки, - обясни Роб Секигоопрай – Едни такива сопи, дето
гърмят. Алхимиците ги пра’ят, нал’ найш?
- Фойерверки значи? – сети се Тифани.
- Епа да, вуя-фъркали, оти га ги запалиш, фъркат, - съгласи се Роб –
Ма да ти ка’ем, мо’е па онуй дето си сакала да ка‘еш, че да е крадливи