шашкъни, а оно значи...
- ... оно сме ние, - завърши услужливо Прост Уили.
- О. Да, благодаря, - каза тихичко Тифани, след което скръсти ръце и
се развика – Та крадливи шашкъни, значи! Как смеете да крадете от
погребалната гощавка на Госпожица Предалова!
- Олеле, вай-вай-вай, Скръстосването на ръчички е туй, Скръстосванетоооо на Ръчичкииии! – разрева се Прост Уили, падайки
ничком на земята и опитвайки се да се зарови в шумата. Фийгълите
околовръст се завайкаха и разтрепераха, а Голем Йън заудря глава в
задната стена на обора.
- Аре с’а, умирете се де! – развика се Роб Секигоопрай, извръщайки
се и размахвайки отчаяно ръце към братята си.
- Ей го и Нацупването на Устенца! – посочи с треперещ пръст още
един фийгъл – Она е баш веща у Нацупването на Устенца! Доде ни и тая
зла орис!
Фийгълите се втурнаха да бягат, но понеже вече се бяха
изпопаникьосали, повечето само се сблъскаха един в друг.
- Чакам обяснение! – обяви Тифани.
Фийгълите се смразиха и всички лица до едно се впериха в Роб
Секигоопрай.
- Обесневка ли? – помръдна плахо той – Епа готово. Обесневка. Нема
проблема. Ъ... от кой вид обесневки че сакаш?
- От кой вид ли? Искам просто истината!
82
- Епа тъй ли? Истината? Ма сигурна ли си? – заусуква го притеснено
Роб – Оти я мо’ем да изкарам къде по-интересни обесневки...
- Я казвай веднага! – сряза го Тифани тропвайки с крак.
- Олеле, кривънци, Потропването с Краченце се отпочна! –
прохленчи Прост Уили – Ей са секи миг че стане върло конско!
И дотук беше то. Тифани избухна в смях. Как да не се разсмееш само
като погледнеш сбирщина подплашени Фийгъли? Толкова зле бяха в това.
Една по-остра дума и ей ги като кошница стреснати палета, само че по-
миризливи.
Роб Секигоопрай и се ухили нервно:
- Ми оно сите големи бабияги се същото пра’ят. Оная мънечката
тлъстичката гепи петнайсе ролца шунка! – добави възхитено той.
- Това ще да е била Леля Ог, - сети се Тифани – Да, тя винаги си
връзва една торба над чорапогащника.
- Е-бре, лабав помен е туй, - оплака се Роб Секигоопрай – Требеше да
има пеене и пиене, и рипането да не забра’яме, а они само са си станали и
клю-клю-клю.
- Добре де, но клюките са си част от вещерството, - обясни Тифани –
Те така проверяват, дали не са изприлепили. А какво е това рипане?
- Ми танците, видиш ли, - просвети я Роб – Джиги и рилове. Не го
бива помено, нема ли сите момци да се заразрипат, ръце да се заразметат, нозе да се заразтропат, препаски да се заразвеват.
Тифани никога не беше виждала как танцуват фийгълите, но пък се
беше наслушала. То звучеше като жестока битка, и сигурно точно така
свършваше. Това за развяването на препаски обаче изглешдаше малко
смущаващо и й напомни един въпрос, който досега някак си не се беше
осмелявала да зададе:
- Кажете ми... под препаските нещо носи ли се?10
От това как фийгълите се смълчаха, тя реши, че този въпрос не им
харесва много-много. Очите на Роб Секигоопрай се присвиха. Фийгълите
затаиха дъх.
- Оно не е баш задължително, - отговори той.
И най-накрая погребението свърши, сигурно защото не остана нищо
за ядене или пиене. Много от разотиващите се вещици си носеха по някой
малък пакет. Това беше друга традиция. Доста неща в къщурката си бяха
собственост на къщурката и щяха да останат за следващата вещица, но пък
всичко останало се раздаваше на приятелките на още-малко-и-
10 бел.прев.: Носят се легенди, че шотландските планинци, като излизали на война, не носели нищо под
поличките си. С цел да плашат враговете. Но не с това, с което биха си помислили някои, а с това, че щом
търпят да им премръзва онова под поличките, значи всичко могат да изтърпят.
83
покойницата. А понеже старата вещица беше още жива, докато ставаше
това, този обичай спестяваше сума ти дърлене.
Така е то с вещиците. Те са, според Баба Вихронрав, „жени с поглед
нависоко”. Тя не обясни, както е имала предвид. Изобщо тя рядко
обясняваше. Но тя нямаше предвид хора зяпащи небето; това го правеха
всички. Сигурно е имала предвид, че те извисяваха взор над всекидневните
грижи и се чудят примерно: „Защо това е така? Как става? Какво трябва да