Всъщност къщурката си беше и без това доста чиста, обаче Тифани
бършеше, стържеше и лъскаше, защото така се отлагаше мигът, когато ще
трябва да иде и да говори с Госпожица Предалова. Тя дори помете
фалшивите паяжини и ги хвърли в огъня, където те изгоряха с гаден синкав
85
пламък. Не се сещаше, какво да прави с черепите. Най-накрая тя записа
всичко, което се сещаше за околните села: кога се чакаха бебета, кой и от
какво беше болен, кой с кого беше в разпра, кой е „труден” и изобщо
всички други местни подробности, които според нея можеха да са от полза
на Аннаграма. Каквото и да е, стига да се отложи моментът...
И така, докато най-накрая не и остана нищо друго освен да изкачи
тясното стълбище и да каже:
- Наред ли е всичко, Госпожице Предалова?
Старицата беше седнала в леглото си и пишеше нещо. Гарваните и
бяха кацнали на стълбците на кревата.
- Просто дописвам няколко благодарствени писма, - отвърна тя –
Някои от днешните жени са дошли от доста далече и докато си долетят до
вкъщи здраво ще се намръзнат.
- Благодарите ги, че са дошли на вашето погребение значи? – учуди
се немощно Тифани.
- Точно така. А такива писма не се пишат често, от мен да знаеш.
Разбра ли, че онова момиченце Аннаграма Ястребска ще е новата тукашна
вещица? Сигурна съм, че тя би предпочела да поостанеш с нея. Поне за
малко.
- Не мисля, че това ще е добро хрумване, - възрази Тифани.
- Никак, - съгласи се с усмивка Госпожица Предалова – Подозирам, че онова момиченце Вихронрав има нещо наум. Интересно ще е да се види, как ли ще мине марката вещерство на г-жа Уховрътска пред моите глупаци
и глупачки. Макар че развитието на събитията ще е най-добре да се
наблюдава из-зад някой по-голям камък. Или в моя случай из-под такъв.
Тя остави писмата настрана и двата и гарвана се взряха в Тифани:
- Ти стоя тук с мен само три месеца.
- Точно така, Госпожице Предалова.
- И досега не сме си говорили като жена с жена. А трябваше да те
науча на повече неща.
- Аз научих много нещо, Госпожице Предалова.
И това също си беше вярно.
- Този твой младеж, Тифани. Той ти праща писма и колети. А ти
ходиш всяка седмица до Град Ланкър да му пускаш писма. Страх ме е, че
не живееш там, където е обичта ти.
Тифани си замълча. Това вече го бяха минавали. Темата за Роланд
като че прехласваше Госпожица Предалова.
- Аз някога бях все твърде заета, за да обръщам внимание на
младежи, - заобяснява Госпожица Предалова – Те оставаха все за по-късно, и така докато по-късното не стана твърде късно. Обръщай му внимание на
този твой младеж.
86
- Ъ... амиии, аз нали казах, че той не е точно мой... – започна Тифани
усещайки, че се изчервява.
- Ама без да ставаш гювендия като Госпожа Ог, - уточни Госпожица
Предалова.
- Аз гювеч досега не съм правила, - обърка се Тифани.
Госпожица Предалова се разсмя.
- Ти имаш речник, както разбирам, - рече тя – Необичайно нещо за
момиче, но полезно.
- Да, Госпожице Предалова.
- На моята книжна лавица ще намериш доста по-голям речник.
Нецензурирания Речник. Полезно нещо е той за една млада жена. Можеш
да го вземеш, него и още една книга. Останалите ще останат с къщурката.
Освен това може да вземеш и метлата ми. Всичко останало, разбира се, върви с къщурката.
- Благодаря много, Госпожице Предалова. Бих искала да взема онази
книга за митологията.
- Ах да, Чинкин. Отличен избор. На мен ми послужи много, а, подозирам, на теб ще ти бъде от особена полза. Станът, разбира се, трябва
да остане. Аннаграма Ястребска може да го намери за полезен.
За това последното Тифани се съмняваше. Аннаграма изобщо не се
отличаваше с практичност. Но надали сега му беше подходящото време да
се обсъжда това.
Госпожица Предалова пак се облегна морно на възглавниците.
- Те мислят, че им втъкавате имената в платното, - спомена Тифани.
- А, това ли? Вярно си е. И хич не е магично. Много стар трик. Всеки
тъкач го може. Обаче няма да можеш да го прочетеш, ако не знаеш, как е
направено, - Госпожица Предалова въздъхна – Ох, тези мои глупаци.
Всичко, което не разбират, за тях е магия. Мислят, че мога да виждам