право в сърцата им, но това никоя вещица не го умее. Е, поне ако не
използва хирургия. Не ми трябва магия, обаче, за да им разчета
нещастните умове. Та аз ги познавам от бебета. Помня и бабите и
дядовците им като бебета! Те си мислят, че са пораснали, моля ви се! Но са
само бебета, ровичкащи се в пясъчника и каращи се заради топчета кал.
Отдалече им виждам и лъжите, и оправданията, и страховете. Така никога
няма и да порастнат. Няма да да вдигнат поглед и да си отворят очите. Цял
живот ще си останат деца.
- Сигурна съм, че ще им липсвате, - увери я Тифани.
- Ха! Ами че аз съм злата стара вещица, бре момиче. Те се страхуваха
от мен и затуй правиха, каквото им се каже! Поболяваха се от страх от
шегаджийски черепи и бабини деветини. Е, аз избрах страха. Знаех си, че
няма как да ме обичат, щом им казвам истината, така че се погрижих да се
страхуват. Не, за тях ще е облекчение да научат, че вещицата им е мъртва.
87
А сега дойде време да ти кажа нещо много важно. Това е тайната на
дълголетието ми.
О, помисли си Тифани и се наведе напред.
- Важното е, - заразкрива Тайната си Госпожица Предалова – е да
запазиш душата си от изпускане. Избягвай размирни плодове и зеленчуци.
От боба по-лошо няма, от мен да знаеш.
- Май не разбирам... – започна Тифани.
- Накратко, гледай да не пърдиш.
- Накратко, мисля че това ще е доста неприятно! – възрази нервно
Тифани. Не можеше да повярва, че и пробутват това.
- Това не е шега, - укори я Госпожица Предалова – Колкото въздух
има в човешкото тяло, толкова е. Трябва да си го запазиш. Една чиния боб
може да ти отнеме цяла година живот. Аз докато бях жива избягвах
размирността. А аз съм стара, което значи, че каквото казвам, е мъдрост! –
тя погледна строго шашардисаната Тифани – Разбираш ли, дете?
Мислите на Тифани запрепускаха. Всичко е изпитание!
- Не, - отговори тя – Аз не съм дете, а това е глупост, а не мъдрост!
Строгият поглед се пропука и разцъфна в усмивка:
- Да. Пълни дивотии. Но не може да не признаеш, че все пак е
страшен лаф, нали? Ти поне замалко повярва, нали? Селяните изтраяха
цяла година. Трябваше да ги видиш само как ходеха последните няколко
седмици! Това напъване в лицата им направо ме умори от смях! Как върви
със Зимеделеца? Всичко е спокойно, нали?
Този въпрос дойде като остър нож в торта, толкова неочаквано, че
Тифани потръпна.
- Събудих се рано и се зачудих, къде си, - поясни Госпожица
Предалова.
Не беше трудно да се забрави, как тя постоянно и някак между
другото използва очите и ушите на другите.
- Видяхте ли розите? – попита Тифани.
Тя не беше усетила характерното потръпване, но не че с тогавашното
беспокойство и беше до забелязване на разни работи.
- Да. Хубави излязоха, - отвърна Госпожица Предалова – Иска ми се
да можех да ти помогна, Тифани, но ще съм заета другаде.
А и в областта на ухажването нямам чак толкова опит.
- Ухажването? – шокира се Тифани.
- Ще се наложи да те напътстват девойката Вихронрав и мис Тик, -
продължи Госпожица Предалова – Трябва обаче да ти спомена, че
подозирам, че никоя от тях не се е подвизавала много на ристалищата на
любовта.
- Ристалищата на любовта ли? – повтори Тифани. Ставаше все по-
лошо!
88
- Покер играеш ли? – попита Госпожица Предалова.
- Моля?
- Покер. Играта на карти. Или Сакатия господин Лукчо? Или
Подгони съседа ми по двора? Все някога си бдяла с покойници и умиращи, нали?
- Е, да. Но досега никога не съм играла на карти с тях! То аз и без
друго не мога да играя!
- Ще те науча. Има тесте карти в най-долното чекмедже на
дрешника. Върви ги донеси.
- Това да не е някакъв комар? Баща ми казва, че не бива да се играе
комар.
Госпожица Предалова кимна:
- Добър съвет, миличко. Не се тревожи. Аз както го играя покера, хич
не е като комар...
Когато Тифани се събуди със сепване и разпръсквайки карти за игра
от роклята си на пода, студената сивкава утринна светлина вече изпълваше
стаята.
Тя се озърна предпазливо към Госпожица Предалова, която хъркаше
като прасе. Колко ли беше часа? Вече ще е поне шест! Какво да се прави?
Нищо. Не беше останало нищо за правене.