погледна Тифани и изчезна.
Тифани седна на един пън и поплака малко, защото това трябваше да
се свърши. След което отиде да издои козите, защото и това също
трябваше все от някого да се свърши.
Глава Шеста
Стъпала и кълнове
В къщурката леглата бяха постлани, подовете изметени, а кошът за
дърва – напълнен. Върху кухненската маса беше изложен инвентарът – еди
колко си лъжици, еди колко си паници, еди колко си чинии, всичките
96
спретнато подредени на бледата светлина. Тифани обаче прибра някои от
сирената в багажа си. Все пак нали тя ги беше направила.
Станът беше затихнал в стаята си, като костите на някакъв умрял
звяр. Под голямото кресло обаче лежеше пакетът споменат от госпожица
Предалова, увит в черна хартия. Вътре имаше наметало, изтъкано от
кафява вълна, толкова тъмна, че беше почти черна. Изглеждаше топло.
Това беше то, значи. Време е да си вървим. Ако легнеше на пода и
допреше ухо до някоя миша дупка, щеше да може да чуе хъркане откъм
мазето. Според фийгълските убеждения, след наистина добро погребение
всички трябва да са изпоналягали. Нямаше да е добра идея да ги будиш
сега. Те ще я намерят. Те винаги я намираха.
Това ли беше всичко? А, не, не съвсем. Тя взе Несъкратения Речник
и „Митологията” на Чинкин, тази с „Тцантъ на Сензоите”, и отиде да ги
прибере в торбата си под сирената. Докато ги носеше, страниците се
разлистиха като тесте карти и някакви книжа изпаднаха. Повечето бяха
избледнели стари писма, които тя засега пъхна обратно. Но там беше и
каталогът от „Бофо” с ухилен клоун на корицата и думите: Компания за Шеги и Веселби „Бофо”!!!!!
Шеги, Закачки, Смешки, Задявки до Насита! !
ЩОМ Е СМЕШНО, ТО Е БОФО!!!
Стани душата на компанията с нашия Весел
Подаръчен Комплект!!!
Промоция за този месец: Червени Носове на Половин Цена!!!
Да, може да отделиш години да се учиш да станеш вещица, или пък
да отделиш куп пари за г-н Бофо и ей те на – вещица, веднага, щом
пристигне пощальонът.
Тифани разгръщаше смаяно страница след страница. Имаше черепи
(Светещи на тъмпо, за $8 допълнително), фалшиви уши, цели страници със
смешни носове (Гнусен Висящ Сопол - Подарък към носовете над $5) и
маски, както биха се изразили от Бофо, до насита!!! Маска №19 например
беше: Зла Стара Вещица Де-лукс, със Щръкнала Мазна Коса, Прогнили
Зъби и Космати Брадавици (доставка немонтирани, закачете си ги, където
си поискате!!!). Госпожица Предалова очевидно с мъка се е отказала да
купи от тези, може би защото носът приличаше на морков, но по-вероятно, защото кожата беше отровно зелена. Освен това можеше да се купят
Ужасни Вещерски Ръце ($8 комплекта, със зелена кожа и черни нокти) и
Миризливи Вещерски Крака ($9).
97
Тифани прибра каталога обратно в книгата. Не можеше да остави
Аннаграма да го намери и така да се разчуе Бофовската тайна на
Госпожица Предалова.
И това беше то: един живот, свършил и прилежно очистен. Една
къщурка, чиста и празна. Едно момиче, чудещо се, какво ли ще стане по-
нататък. Щом като имало нещо „Предвид”...
Дрън-дран.
Тя не помръдна и не се огледа. Няма сама да се бофосвам, я, каза си
тя. За този шум има обяснение, което няма нищо общо с Госпожица
Предалова. Така, да видим... аз изчистих камината, нали? И подпрях
ръжена до нея. Но освен ако не го нагласиш съвсем точно, той по някое
време все ще намери начин да се катурне. Това е то. Като се озърна, ще
видя, че ръженът е паднал върху решетката, поради което шумът изобщо
не е бил причинен от никакъв там призрачен часовник.
Тя бавно се озърна. Ръженът лежеше върху решетката.
А сега, каза си тя, няма да е зле да се излезе малко на свеж въздух. Че
тук е някак тъжно и задушно. Точно затова искам да изляза, защото е
тъжно и задушно. А изобщо не защото съм се била изплашила от някакви
си въображаеми шумове. Аз не съм суеверна. Аз съм вещица. А вещиците
не са суеверни. Ние сме тези, за които хората имат разни суеверия. И мен
просто не ми се седи тук. Тук се чувствах сигурна, докато тя беше жива; беше като да се подслониш под голямо дърво. Но не мисля, че вече е
сигурно. А ако Зимеделецът закрещи името ми през дървесните клони, е, тогава ще си запуша ушите. Къщата на усет като че умира, а аз излизам