Тя реши, че всеки трябва да има в себе си нещо такова, което да казва на
света, че този някой е тук. Ето защо често можеш да усетиш, когато някой
ти дойде изотзад, дори ако този някой много внимава да не се издава.
Възприемаш техния сигнал „тук съм” и толкоз. При някои хора той е
много силен. Това са хората, които в магазина ги обслужват първи. Баба
Вихронрав имаше такъв сигнал „тук съм”, че отекваше по цялата планина, стига тя да поиска де. Когато тя влизаше в гората, всички вълци и мечки се
изнизваха от другата страна.
Тя можеше също така да го изключи.
Сега правеше точно това. Тифани трябваше да се съсредоточи за да я
вижда. По-голямата част от ума и твърдеше, че в стаята няма никой.
Е добре, помисли си тя, стига толкова. Тя се прокашля. И изведнъж
Баба Вихронрав я проима и то я проима отдавна.
- Госпожица Предалова си е съвсем добре, - каза Тифани.
- Свястна жена е тя, - отвърна Баба.
- О, да. Ама е и чешитка, - продължи Тифани.
- Никоя не е съвършена, - отбеляза Баба.
- Сега опитва едни нови очи, - спомена Тифани.
- Добре.
- Тези са двойка гарвани...
- Хубаво, - рече Баба
- По-добри са от обичайната и мишка, - даваше нататък Тифани.
- Сигурно.
И продължи все в същия дух, докато на Тифани не започна да и
писва. Все пак хубаво, ама има и елементарна учтивост в края на краищата.
Е добре тогава, тя се сещаше какво да стори по въпроса.
- Госпожа Уховрътска написа още една книга, - съобщи тя.
- Чух, - отвърна Баба и сенките в стаята като че лекичко
попритъмняха.
Така значи, ето я причината за сръднята. Дори само като помисли за
г-жа Уховрътска, Баба Вихронрав се ядосва. Всичко в г-жа Уховрътска на
Баба Вихронрав и беше противно. Тя не беше тукашна, което дори и само
по себе си беше почти престъпление. Тя пишеше книги, а Баба Вихронрав
не се доверяваше на книгите. А пък г-жа Уховрътска (произнасяно
Уухоуъртский, поне от самата г-жа Уховрътска) вярваше в лъскави
вълшебни пръчици, вълшебни амулети, мистични руни и силата на
звездите, докато Баба Вихронрав вярваше в чаши чай със сухи бисквитки, в миенето всяка сутрин със студена вода и, да си го кажем без заобикалки, тя вярваше най-вече в Баба Вихронрав. Г-жа Уховрътска се радваше на
популярност сред по-младите вещици, защото ако караш по нейния начин, 13
можеш да носиш толкова бижутерия, че да ти е трудно да ходиш. Баба
Вихронрав пък не беше много-много популярна пред никого...
... освен когато имаха нужда от нея. Когато Смърт застанеше до
детската люлка или някоя брадва се изметнеше в гората и кръв шурнеше
по мъха, пращаш някого бегом в студената, крива къщурка на горската
поляна. Като няма вече друга надежда, викаш Баба Вихронрав, защото тя е
най-добрата. И тя непременно ще дойде. Винаги. Ама да е популярна? Не.
Нуждата не е същото като харесването. Баба Вихронрав беше за сериозни
случаи .
Тифани обаче по някакъв странен начин я харесваше. И и се
струваше, че и Баба Вихронрав харесва нея. Тя даваше на Тифани да я
нарича „Баба”, докато всички останали млади вещици трябваше да и казват
„Госпожа Вихронрав”. Понякога Тифани си мислеше, че ако си в
приятелски отношения с Баба Вихронрав, тя ще те изпитва, колко
приятелски може да останат отношенията ти. Всичко с Баба Вихронрав
беше изпитание.
- Новата книга се казва „Първи полети във Вещерството”, -
продължи тя, наблюдавайки внимателно старата вещица.
Баба Вихронрав се подсмихна. Което ще рече, ъгълчетата на устните
и се позакривиха.
- Ха! - рече тя - И преди съм го казвала и пак ще го кажа: Не можеш
да го изучиш вещерството от книжки. Летиция Уховрътска си мисли, че
можеш да станеш вещица като идеш на пазар, - тя хвърли един пронизващ
поглед към Тифани, като че обмисляше, дали да направи нещо, след което
добави - Ама се обзалагам, че това тя не го може.
Тя взе чаша горещ чай в дланта си, след това протегна другата си
ръка и хвана ръката на Тифани.
- Готова ли си? - попита Баба.
- За ка..., - започна Тифани и в този миг усети, как ръката и се
нагорещява.
Топлината плъзна по тялото и, стопряйки я до костите.
- Усещаш ли го?
- Да!
Топлината спря. А Баба Вихронрав, все така втренчена в лицето на