разведри.
Направо да се възхитиш, как това момиче може да преподреди света
в главата си. Поредната приказка, помисли си Тифани. Този път с
Аннаграма в главната роля.
- Да, ще ти помагаме, - въздъхна тя.
- А може даже да кажем на хората, че вие, момичета, идвате да
понаучите туй-онуй? – обнадежди се Аннаграма.
Казват че винаги трябва да броиш до десет преди да си изпуснеш
нервите. Но ако става дума за Аннаграма, ще ти трябва някое по-голямо
число, примерно милион.
- Не, - отсече Тифани – Няма да стане. Ти си тази, която трябва да се
учи.
Аннаграма отвори уста да спори, но видя изражението на Тифани и
се отказа.
- Ъ, да, - каза вместо това тя – Разбира се. Ъ... благодаря ти.
Виж, това беше изненада.
- Може и да помогнат, - каза Тифани – Ако една от нас се провали, това ще изложи всички ни.
За нейно учудване момичето взе че се разплака:
- Само че изобщо не си представях, че те наистина може да са ми
приятелки...
- Аз не я харесвам, - заяви Петулия, нагазила до колене в прасета –
Тя ме нарича свинска вещица.
- Добре де, но ти си свинска вещица, - изтъкна Тифани, застанала
извън кочината.
Голямото помещение беше тъпкано с прасета. Врявата беше почти
толкова лоша, колкото и миризмата. Ситен като прах снежец валеше отвън.
- Да, но когато тя го казва, свинското излиза някак в повече, а това за
вещицата някак се губи, - възрази Петулия – Всеки път, щом тя си отвори
устата, и ми се струва, че съм сбъркала нещо.
Тя размаха ръка пред зурлата на едно прасе и промърмори някакви
думи. Очите на добичето се кръстосаха и устата му се отвори. И вътре
беше сипана сериозна доза от някаква зелена течност.
- Не можем просто да я оставим сама да се мъчи, - настояваше
Тифани – Хора могат да пострадат.
155
- Е, нали няма да е наша вината? – Петулия напои още едно прасе, след което събра длани на рупор и се провикна към мъжа от другата страна
на кочината – С тия приключихме, Фред!
След което тя се измъкна от кочината и Тифани видя, че си е
затъкнала полата до кръста, а отдолу носи тежки кожени бричове.
- Тази сутрин нещо са се разиграли, - отбеляза тя – Все едно са се
разгонили.
- Разгонили? – повтори Тифани – А... да.
- Чуваш ли как шопарите са се разквичали от тяхната кочина, - каза
Петулия – Пролетта помирисват.
- Но още и Прасоколеда18 не е минала!
- В другиден ще е. Няма значение, пролетта спи под снега, както
казва тате, - съобщи Петулия докато си миеше ръцете в една кофа.
И нито едно амиии, забеляза Третият Акъл на Тифани. Когато
работи, Петулия никога не казва „амиии”. В работата си тя е сигурна. И
има осанка. Тук тя отговаря.
- Виж, наша ще е вината, ако видим, че нещо върви накриво, а не
сторим нищо, - продължи Тифани.
- Ох, пак ли за Аннаграма, - въздъхна Петулия и сви рамене – Виж, може и да намина някъде седмицата след Прасоколеда и да и покажа някои
от най-основните неща. Така доволна ли ще си?
- Сигурна съм, че тя ще бъде благодарна.
- Аз пък съм сигурна, че няма. Другите питала ли си.
- Не. Мислех, че ако знаят, че ти си се съгласила, и те сигурно биха, -
призна Тифани.
- Ха! Добре де, да речем така поне ще може да се каже, че сме се
опитали. Знаеш ли, навремето си мислех, че Аннаграма е голяма работа, понеже знае сума ти думи и може да прави бляскава магия. Но дай и болно
прасе и тя за нищо не става!
Тифани и разказа за прасето на г-жа Тъпкачева и това явно шокира
Петулия.
- Такова нещо не може да позволим, - каза тя – На дърво значи? Май
ще успея да мина днес следобед, - след което се поколеба малко и добави –
Нали знаеш, Баба Вихронрав няма да е доволна от това. Трябва ли ни да се
нахендрим между нея и Г-жа Уховрътска?
18 бел.прев.: Този мил празник, чието дълбоко значение е описано в „Дядо Прас” и в чието име съвсем
не случайно се долавя намек за колене на прасета, в английския оригинал се казва Hogswatch, по
аналогия с едно от английските имена за Бъдни вечер - Watch Night, и шотландския празник за деня
преди Нова Година – Hogmanay. Но за английското ухо думата Hogswatch сигурно най-много ще напомня
„hogwash”, което значи бълвоч, по-точно водата която остава след измиването на кочина.
156
- Ние правилното нещо ли правим или не? – отвърна Тифани – И
изобщо, какво толкова може да ни направи тя?