Петулия кратко се изсмя без нито следа от хумор:
- Ами, първо, тя може да ни...
- Няма да го направи.
- Ех и аз да бях толкова сигурна като теб, - въздъхна Петулия –
Добре, значи. Заради прасето на г-жа Тъпкачева.
Тифани летеше над върховете на дърветата, и от време на време
някой висок клон се отъркваше в обувките и. Зимното слънце светеше
само колкото да направи снега свеж и бляскав, като глазура на торта.
Беше тежка сутрин. Сборището нямаше особен интерес да помага на
Аннаграма. То напоследък и Сборището го нямаше. Защото зимата не
беше лека.
- То ние само се ошматквахме, докато Аннаграма ни командореше, -
беше казала Тюла Суматохова докато смилаше минерали в хаванчето си и
много внимателно ги пресипваше в мъничко гърне, поставено да се грее на
свещ – Нямам аз време да се бъзикам с магия. То все едно от нея има
някаква файда. Знаеш ли какъв и е проблемът на нея? Тя си мисли, че
можеш да станеш вещица като изпонакупиш разни джунджурийки.
- Трябва и само да се научи да работи с хора, - настояваше Тифани.
И тогава гърнето се взриви.
- Ей, не беше това някой обикновен цяр срещу зъбобол, няма спор -
изкоментира Тюла чистейки косата си от парчетии – Добре де, мога и да
намеря някой друг ден, щом като Петулия ще участва. Файда от това обаче
няма да има.
Луси Уорбек пък, когато я навести Тифани, беше легнала изпъната в
цял ръст и напълно облечена в тенекиено корито пълно с вода. Главата и
беше натопена цялата, но когато тя видя, че Тифани се вглежда, тя и
посочи бележка с надпис: „Не се давя!”. Мис Тик беше казала, че от нея ще
излезе добра ловкиня на вещици, така че тя усилено тренираше.
- И защо да помагаме на Аннаграма? – беше казала тя, докато
Тифани и помагаше да се подсуши – Тя само гледа как да смота хората с
тоя нейн саркастичен тон. А и изобщо, теб какво те грее? Знаеш, че тя не те
обича.
- Мислех, че винаги сме се погаждали... горе-долу, - каза Тифани.
- Нима? Ти можеш да правиш неща, които тя не може даже да си
представи! Като онова, където ставаш невидима... като го правиш, то даже
изглежда лесно! Да, но ти все пак идваш с нас, държиш се като всички ни и
помагаш да разтребим накрая и това направо я вбесява!
- Виж, не разбирам за какво ми говориш.
Луси взе още един пешкир:
157
- Тя не може да понесе някоя да е по-добра от нея без да се надува
заради това.
- Че защо ми е да правя така, - смая се Тифани.
- Защото тя на твое място щеше да прави така, - обясни Луси
грижливо забождайки нож и вилица в кока си19 - Тя си мисли, че и се
присмиваш. А сега, леле майчице, и се налага да зависи от теб. Все едно и
забучваш кабърчета в носа.
Да, но Петулия се беше съгласила, така че Луси и останалите също
склониха. Петулия беше станала голям пример за професионален успех
откакто преди две години беше спечелила Изпитанията за Вещици с
прочутия си Свински Номер. На нея и се бяха присмивали... добре де, присмиваше и се Аннаграма, а всички останали само потайно се
подхилкваха... да, но тя беше заложила на това, в което я биваше, а
казваха, че тя беше усвоила умения с животните, с които не могла да се
мери дори Баба Вихронрав. И още тя беше придобила стабилно уважение.
Хората не разбират много от вещерски работи, но случеше ли се да
вдигнеш на крака болната крава на някого, виж, тук няма как да не те
гледат с почит. Така че за цялото сборище след Прасоколеда щеше да
настъпи време специално за Аннаграма.
Тифани се връщаше в Тир на Ог замаяна. Изобщо не си беше
мислела, че някой може да и завижда. Добре де, беше прихванала едно-две
нещица, но тях всеки ги можеше. Просто трябва да можеш да се
самоизключиш.
Да, беше седяла на пясъка в пустинята оттатък Портата, беше се
изправила срещу кучета със зъби-бръсначи... но това не бяха неща, които
да искаш да си спомняш. И за капак на всичко Зимеделецът.
Той не можеше да я намери без коня, в това всички бяха убедени.
Можеше да и говори в главата му и тя да му отговаря, но това беше
някаква магия нямаща нищо общо с никакви карти.
От известно време нещо се беше смълчал. Сигурно кроеше айсберги.
Тя приземи метлата на една гола могила посред дърветата. Наоколо
не се виждаше никаква къщурка. Слезе от метлата, но не я пусна от ръка, просто за всеки случай.
Заизгряваха звезди. Зимеделецът обичаше ясни нощи. Те бяха по-