изравяйки голяма яма.
- Ех, толкова със зелките, - изкоментира Леля, надзъртайки през
прозореца.
Като излязоха, от ямата се издигаше пара и миришеше на кисело
зеле. Тифани се вгледа през парата. Нещото беше заринато с кал и шума, но под тях можеше да се различи нещо закръглено.
Тя се свлече по-надолу в ямата, чак докъдето сред калта пускаше
пара тайнственото нещо. То вече беше поизстинало, и когато тя започна да
разгребва, и дойде неприятното чувство, че вече знае, какво е то.
То беше, тя беше съвсем сигурна, „джаджата”, за която и беше
говорила Аноя. Или поне изглеждаше достатъчно тайнствено. Като го
поразчисти от пръстта, тя осъзна, че вече го беше виждала и преди.
160
- Добре ли си там долу? Че от тази пара нищо не виждам! – викна и
Леля Ог.
Ако се съди по възбуденото бърборене, бяха надотичали и съседите.
Тифани припряно заразравя кал и печено зеле и се провикна:
- Мисля, че може и да гръмне. Кажи на всички да се приберат на
закрито! А после ще ми подадеш ли ръка?
Отгоре се чуха викове и тропот от бягащи крака. Ръката на Леля Ог
се появи, развявайки се наслуки из пушилката и със съвместни усилия
Тифани се измъкна от дупката.
- Да се крием ли под кухненската маса? – възкликна Леля, докато
Тифани се мъчеше да изтръска калта и зелето от дрехите си, след което
Леля и намигна – Ако това наистина ще гърми, де?
Синът и Шон притича из-зад къщата с по една кофа вода във всяка
ръка и спря, малко разочарован, че няма какво да гаси с тях.
- Какво беше това, Мамо? – попита задъхано той.
Леля погледна Тифани, която отговори:
- Ъ... гигантски камък падна от небето.
- Гигантските камъни не могат да стоят на небето, госпожичке! –
просвети я Шон.
- Като гледам, затова е паднал, маминото, - отвърна малко троснато
Леля – Ако искаш да свършиш нещо полезно, що не застанеш на стража да
не пускаш никой да го доближава.
- А какво да правя, ако то избухне, Мамо?
- Тогава ела да ми кажеш, - отреди Леля.
Тя припряно изпрати Тифани до къщата, затвори вратата след тях и
рече:
- На стара печена лъжкиня като мен, Тиф, лъжи не пробутвай, така че
я ми кажи: Какво беше това?
- Е, надали ще избухне, - призна Тифани – А дори и да гръмне, мисля
че най-много да затънем до шия в кисело зеле. Мисля, че това е
Корнукопията.
Отвън се чуха гласове и вратата се отвори с трясък.
- Благословение над тоя дом, - каза Баба Вихронрав отупвайки снега
от ботушите си – Твойто момче каза, че не бивало да влизам, но мисля, че
нещо се е объркал. Дойдох колкото можах по-бързо. Какво се случи?
- Натресе ни се Горно Копие, - отговори Леля Ог – И не ме питай
защо да не е долно.
Изчакаха да се стъмни за да извадят Корнукопията от дупката. Беше
много по-лека, отколкото беше очаквала Тифани; всъщност усещането от
нея беше сякаш нещо много, ама много тежко е взело, по някакви негови
си причини да стане леко, ей така само за малко.
161
Сега тя беше върху кухненската маса, подобаващо изчистена от кал и
зеле. На Тифани и се струваше, че изглежда някак жива. На пипане беше
топла и като че ли леко вибрираше под пръстите и.
- Съгласно Чинкин, - съобщи тя разгърнала в скута си „Митологията”
– богът Слепият Йо е сътворил Корнукопията от единия рог на вълшебната
коза Алмег за да изхранва двете му деца от богинята Бисономия, която по-
късно била превърната в дъжд от стриди от Епидитий, Бог на Нещата с
Форма на Картофи, задето била оскърбила Резоната, Ботиня на Поровете
като хвърлила къртица по сянката и. Сега тя е служебният атрибут на
богинята на лятото.
- Винаги съм казвала, че в старо време са прекалявали с тези неща, -
изкоментира Баба Вихронрав.
Вещиците се втренчиха в нещото. Приличаше донякъде на кози рог, само че доста по-голямо.
- Как работи? – зачуди се Леля Ог, пъхна глава вътре и извика –
Ехоо!
Ехото се върна, и то не само, и отекваше доста време, като че е
ходило по-далече отколкото имаше място в рога.
- На мен ми прилича на голяма раковина, - изказа мнението си Баба
Вихронрав.
Котенцето Ти доприпка до грамадната джаджа и изискано я подуши.
(Грибо се криеше зад супниците на горната лавица: Тифани беше
проверила).
- Не знам, дали някой го знае, - сподели тя – Но другото име на това
е Рогът на Изобилието.