- Рог ли? Може ли да се свирят песнички на него? – поинтересува се
Леля.
- Надали, - каза Тифани – Той съдържа ... ъ... неща.
- Какви неща? – попита Баба.
- Ами, строго погледнато... всичко, - докладва Тифани – Всичко, което расте.
Тя им показа картинка от книгата. Всевъзможни плодове, зеленчуци
и зърно се сипеха от широкото отвърстие на Рога.
- Но най-вече плодове, - забеляза Леля – С морковите не са се
престарали, макар че те може и да са в тесния край. Там по-добре ще
паснат.
- Какво искаш от него, художник, - изкоментира Баба – Най-
лъскавите неща отпреде ще ти изкара. А да изрисува честен картоф сме
твърде горди, а? – тя ръгна обвинително с пръст страницата – Ами тея
херувимчета? Нали няма и те да ни се изтърсят? Не обичам разни бебета да
ми хвърчат из въздуха.
162
- Те се въдят по стари картини, - обясни Леля – Слагат ги, за да
покажат, че то е Изкуство, а не са просто палави картинки с моми без
много дрешки.
- Е, мен те няма да ме измамят, - заяви Баба Вихронрав.
- Давай, Тиф, пробвай го де, - подкани я Леля Ог обикаляйки масата.
- Не знам как! – възкликна Тифани – Няма упътване!
И тогава, с голямо закъснение, Баба извика:
- Ти! Излизай веднага от там!
Но с едно махмане на опашката бялото коте се втурна в рога.
Тропаха по рога. Обръщаха го с отвора надолу и го тръскаха.
Крещяха му. Оставиха паничка мляко пред него и чакаха. Котето не излезе.
После леля внимателно ръгна вътре бърсачка за под, която, без да изненада
никого, влезе много по-навътре в Корнукопията, отколкото имаше
Корнукопия отвън.
- Ще излезе като огладнее, - утеши ги тя.
- Не и ако немери вътре нещо за ядене, - възрази Баба Вихронрав
взирайки се в тъмното.
- Надали ще намери котешка храна, - каза Тифани внимателно
изследвайки картинката – Но пък може да има мляко.
- Ти! Идвай веднага тук! – ревна Баба с глас, можещ да разтресе
планини.
Чу се далечно измяукване.
- Може пък да се е заклещила? – предположи Леля – То нали е
някаква спирала, все по-тясна към върха? Котките по вървене заднешком
никак не ги бива.
Тифани видя изражението на лицето на Баба и въздъхна:
- Фийгъли? – провикна се тя към околното пространство – Знам, че
някои от вас са в тази стая. Излезте, моля!
Фийгъли изникнаха из-зад всяка прахосъбирачка. Тифани потупа
Рога и попита:
- Можете ли да изкарате едно котенце от тук?
- Епа само туй ли? Нема проблема, - отговори Роб Секигоопрай – Я
па се надевах оно да е нещо мъчно!
Нак Мак Фийгъл се юрнаха бегом в Рога. Гласовете им замлъкнаха
някъде вътре. Вещиците зачакаха.
И зачакаха още малко.
И още.
- Фийгъли! – извика в отвора Тифани.
Стори и се, че дочу много отдалече и много слабо „Кривънци!”
- Щом като може да прави зърно, може пък да са намерили вътре
бира, - заразмишлява Тифани – Което значи, че ще излязат, само като
свършат бирата!
163
- Котките не могат да я карат на бира! – тросна се Баба Вихронрав.
- Мен пък ми писна да я карам на чакане, - каза Леля – Гледайте, от
острата страна също има дупка, по малка. Ей сега като духна от там!
Ако не друго, тя се опита. Бузите и се издуха и зачервиха, очите и се
изцъклиха и стана съвсем ясно, че ако рогът не гръмне, то ще гръмне тя... и
тогава рогът се предаде. И се дочу едно далечно и неоспоримо накъдрено
трополене, ставащо все по-силно и по-силно.
- Още не виждам нищо, - каза Баба, надничайки откъм широкия край
на рога.
Тифани я издърпа назад точно когато Ти изскочи щуро от
Корнукопията с настръхнала опашка и присвити уши. Задрапа по масата, скочи върху роклята на Баба Вихронрав, покатери се на рамото й и засъска
непокорно от там.
След нея с вик „Криииииивънци!” от рога заприиждаха фийгъли.
- Всички зад дивана! – провикна се Леля – Беж!
Тропането вече беше станало на гръм. Който се усилваше и
усилваше и после...
... спря.
В настаналата тишина из-зад дивана се подадоха три островърхи
шапки. Малки сини лица занадничаха из-зад всичко останало. Чу се нещо
като „пук!” и от отвора на рога се изтъркули нещо малко и съсухрено и
падна на пода. Беше много престоял ананас.
Баба Вихронрав избърса малко прах от дрехите си.
- Вземи се научи да използваш това, - заръча тя на Тифани.
- Как?
- Нищо ли не ти хрумва?
- Не!
- Добре, но то дойде за теб, госпожице и е опасно!