вратата. Задуха вятър, топъл, но пронизващ, развяващ жълти и червени
листа от кленовете наоколо и вихрещ ги из поляната. Котето замахна с
лапа към едно две листа, след което седна и замяука жално. Сега всеки
момент Баба Вихронрав ще реши, че Тифани си е тръгнала, ще отвори
вратата и...
- Да си забравила нещо? - обади се Баба току до ухото и.
Тя беше храстът.
- Ъ... то е много сладичко. Та просто си помислих, че може пък, нали
знаеш, ами да го обикнеш, - каза Тифани, но през цялото това време
мислеше: „Добре де, може и да е стигнала до тук, ако е бягала, но защо не
я видях? Да не би да може едновременно да бягаш и да се криеш?”
- За мен ти нямай грижа, момичето ми, - рече вещицата - Бягай сега
при госпожица Предалова и и́ предай много здраве от мен. Обаче, - гласът
и малко поомекна - това твойто криене си го биваше. Повечето хич нямаше
да те видят. Че даже аз едва-едва чух, как ти расте косата!
16
Когато метлата на Тифани напусна поляната и Баба Вихронрав се
увери по свои си начини, че тя наистина си е тръгнала, тя се прибра в
къщата, все така старателно не забелязвайки котето.
След още някоя друга минута вратата проскърца и лекичко се
приотвори. Може и заради течението да беше. Котето се шмугна вътре...
Всички вещици са малко чудати. Тифани беше толкова свикнала на
чудато, че това и изглеждаше съвсем нормално. Тя вече беше минала през
госпожица Здравомислова, например, която имаше две тела, макар че
едното от тях беше въображаемо. После беше госпожа Подвежданска, която отглеждаше расови земни червеи и им даваше имена... добре де, тя
всъщност не беше чудата, а само малко странна, да не говорим, че земните
червеи си бяха доста интересни по един общо взето безинтересен смисъл.
После идваше Старата Майчица Дисмас, която страдаше от пристъпи на
временна неадекватност, което може да е доста чудато, ако се случи на
вещица. Устата и никога не се движеше в крачка с думите и, а понякога
звукът от стъпките й слизаше по стълбата десет минути преди самата нея.
Но като се опре до чудато, госпожица Предалова обираше не само
тортата за първо място, а и допълнителната кесия бисквитки с шоколадова
глазура и свещички. Откъде изобщо да се започне, като каквото и да
погледнеш, все от чудато по-чудато...
Госпожица Евменида Предалова1 беше ослепяла на шестдесет
години. За повечето хора това щеше да е страшно нещастие, но госпожица
Предалова беше майсторка в Заемането, една своеобразна вещерска дарба.
Тя можеше да използва животински очи, да чете каквото и трябва право от
съзнанията им.
На седемдесет и пет години тя беше оглушала, но дотогава вече беше
понаучила разните му чалъми, така че изполваше каквито уши се намираха
наоколо.
Когато Тифани за пръв път дойде при нея, госпожица Предалова
използваше за виждане и чуване една мишка, след смъртта на старата и
гарга. Беше малко стряскащо да видиш как старицата крачи из къщата с
мишка в протегнатата си ръка и много стряскащо, когато като кажеш
нещо, мишката се обръща да те изгледа. Учудващо е колко смущаващо
може да изглежда едно малко розово носле.
С новите гарвани беше много по-добре. Някой от околните села беше
измайсторил за старицата прелка, която тя да носи на раменете си с по
11 В оригинала Eumenides Treason. Фамилията буквално значи “измяна”, но звучи много близо до reason което значи основание, разум. „Евменида” на старогръцки значи буквално „блага”, но всъщност това е
още едно име на съществата известни още като еринии или фурии, на вид ужасно грозни старици, най-
жестоко преследващи хора заслужили такова възмездие.
17
една птица кацнала от двете и страни, така че вкупом с дългата и бяла коса
ефектът беше много, ами, вещерски, макар към края на деня наметалото й
отзад малко се пооклепваше.
Освен това часовникът и. Голям, тежък, направен от ръждясало
желязо от някой, който май беше не толкова часовникар, колкото ковач, поради което казваше не тик-так, а дрън-брън. Тя го носеше на пояса си
и познаваше колко е часа като опипваше стрелките му.
По селата се разправяше, че този часовник бил сърцето на госпожица
Предалска откакто било спряло първото и сърце. Но какво ли не се
разправяше за госпожица Предалова.