времето като си напомняха, че колкото и да е студено сега, все пак не е чак
толкова студено, колкото когато са били млади.
След някое време престанаха да говорят така.
Понякога почваше да се топи, съвсем по мъничко, колкото после пак
да замръзне. По всички стрехи изникнаха висулки. След някое друго
стопяване, те се забучиха в земята като кинжали.
За Тифани нямаше сън; или поне нямаше лягане. За никоя от
вещиците нямаше. Утъпканите в снега пъртини се бяха вкоравили в лед
като яка скала, така че рядко къде можеше да мине каруца, но за всичко
вещиците просто не стигаха. Нито пък стигаха часовете в деня. Нито даже
часовете в деня и нощта взети заедно. Петулия веднъж заспа на метлата
докато не се блъсна в едно дърво на две мили нататък. Тифани веднъж
падна от метлата и се заби в една пряспа.
В тунелите навлязоха вълци. Бяха изтощени от глад и отчаяни. Баба
Вихронрав прекрати тази работа и не каза на никого как го е направила.
Студът беше все едно те пребиват от бой, отново и отново, ден след
ден, нощ след нощ. Снегът беше осеян с малки черни петънца – умрели
птици, замръзнали направо във въздуха. Други птици намериха подслон в
170
тунелите и се разчуруликаха, а хората ги хранеха, защото това носеше
лъжлива надежда, че пак идва пролет...
... защото имаше храна. О да, храна имаше. Рогът на Изобилието не
спираше да работи ден и нощ.
А Тифани си мислеше: „Трябваше да кажа не на снежинките...” Ето един стар изоставен сайвант. И там, в прогнилите дъски - един
пирон. Ако Зимеделецът имаше пръсти, те щяха да се разтреперят.
Това беше последната съставка! Толкова неща трябваше да се
научат! Беше толкова трудно, толкова трудно! Кой можеше да си помисли, че човекът бил направен от неща като вар, сажда, газове, отрови и метали?
Но ето че сега под ръждясалия пирон занабъбва лед, дървото изстена и
изпращя, когато ледът се разду и изтръгна пирона, и той се зарея във
въздуха. А във вятъра смразил върховете на дърветата се чу гласът на
Зимеделеца:
- ЖЕЛЯЗО, КОЛКОТО ДА НАПРАВИШ ЧОВЕК!
Високо в планината снегът изригна. Заиздига се, сякаш под него
играеха делфини, заизникваха форми, които после пак се губеха...
И тогава, също толкова внезапно, колкото се беше развилнял, снегът
пак окапа на земята. Но сега там се появи кон, бял като сняг, а на гърба му
седеше ездач, покрит с бляскав скреж. Ако на най-великия скулптор, живял някога на света, му бяха поръчали да направи снежен човек, той
щеше да изглежда така.
Нещо продължаваше да се случва. Фигурите на коня и ездача все
още се оформяха, ставайки все повече и повече жизнеподобни. Очертаваха
се детайли. Заразливаха се цветове, всичките бледи, нито един ярък.
И ето ги ездача и коня, сияещи под унилата светлина на зимното
слънце.
Зимеделецът протегна ръка и сви пръсти. Цветът в крайна сметка се
свежда само до пречупване на светлината; и пръстите приеха цвета на
плът.
Зимеделецът проговори. По-точно излязоха най-разнообразни
шумове, от рева на ураган, до шумоленето на вълните по чакълест бряг
след морска буря. Някъде сред тях се намери нещо като че звучащо както
трябва. Той го повтори, усили го, понастрои го и го превърна в реч, донагласяйки я докато не зазвуча правилно:
И той рече:
- Тъзбнлерицвипф? Ггокюзиофвва? Уисвип? Нанананана... Нямп...
няп... А... О! Това било значи да говориш!
Зимеделецът отметна глава и запя увертюрата от „Юбервалдска
зима” от композитора Уотуа Дойнов. Веднъж той я беше дочул случайно, докато подкарваше една буйна фъртуна покрай купола на една опера, и
171
беше изумен, как едно човешко същество, тоест фактически нищо повече
от торба мръсна вода на два крака, може така прекрасно да разбере снега.
- Снооова пахаладааало! – изпя той на премръзналия небосвод, подкарвайки коня си в тръс между боровете.
Единствената дребна грешка, допусната от Зимеделеца беше в
избора между вокала и партиите на инструментите. Всъщност той изпя
всичко наведнъж, като цял пътуващ на кон оркестър, с певците, хора, тимпаните и всички останали оркестранти едновременно.
Да подушиш мириса на дърветата! Да усетиш как те притегля земята!
Да си плътен! Да почувстваш тъмнината зад клепачите си и да осъзнаеш, че това си ти! Да бъдеш човек и да знаеш че си такъв!