Никога досега той не се беше чувствал така. Беше главозамайващо.
Толкова много от... всичко, идващо му отвсякъде наведнъж. Това нещо със
земята например. Тя го притегляше, ама непрестанно. Само за да стоиш
изправен трябваше постоянно да си нащрек. А пък птиците! За Зимеделеца
досега те не бяха нищо повече от дребни дефекти във въздуха, смущаващи
течението на въздушните маси, но сега те бяха живи същества, също като
него. И те си играеха с тягата на вятъра, и господстваха над небесните
простори.
Зимеделецът досега нищо не беше виждал, нито чувал, нито усещал.
Не може да правиш тези неща, освен ако не си... отделен, там, в тъмнината
зад очите. Досега той не е бил отделен; беше неделима част от вселената с
всичкото и притегляне и налягане, звуци и светлина, течение и игра. Цяла
вечност той беше стоварвал бури върху планини, но до днес не беше знаел, що е планина.
Тъмнината зад очите... какво безценно нещо. Даваше ти твоята...
твойност. Ръката ти, с тези смехотворни гърчещи се израстъци по нея, ти
даваше осезание; дупките от двете страни на главата ти пускаха в нея звук; дупките от предната страна пускаха чудни миризми. Колко умни дупки –
да знаят какво да правят! Възхитително!
Когато си стихия, всичко се случва наведнъж, както отвътре така и
отвън, сляти в едно голямо... нещо.
Нещо. Много полезна дума беше това... „нещо”. Нещо беше всичко, което Зимеделецът не можеше да опише.
А всичко беше пълно с ... неща, и всичките бяха зашеметяващи.
Прекрасно е да си човек! Е, беше направен основно от мръсен лед, но
това в крайна сметка нали е само по-добре организирана форма на
мръсната вода.
Да, той беше човек. Беше толкова лесно. Стига само да организираш
нещата. Той имаше сетива, можеше да се движи сред хората, можеше да...
търси. Това беше то – начинът да търсиш хора: и ти ставаш човек! А за
стихия беше толкова трудно; тогава той не можеше дори да различи
172
човеците в шеметната нещност на физическия свят. Човеците обаче
можеха да говорят с други човеци посредством дупките си за звук. Той
можеше да говори с тях и те нямаше да заподозрат!
И сега, като беше човек, нямаше да има връщане назад. Цар Зима!
Всичко от което се нуждаеше той, беше царица.
Тифани се събуди защото някой я разтърсваше.
- Тифани!
Тя беше заспала в къщурката на Леля Ог с Рога на Изобилието до
главата си. Отнякъде съвсем наблизо се чуваше някакво странно
шумолене, все едно нещо полека се сипеше. Бледо-синкава задушена от
снега светлина изпълваше стаята.
Когато тя отвори очи, Баба Вихронрав тъкмо се облягаше на стола
си.
- От девет часа насам все спиш, момичето ми, - каза тя – Време е да
се прибираш вкъщи, да ти кажа аз.
Тифани се огледа.
- Аз нали съм си вкъщи? – изломоти просънено тя.
- Не, тук е къщата на Леля Ог. А това е паница супа...
Тифани се събуди. Пред нея смътно се виждаше нещо като паница
супа. Изглеждаше... познато.
- Кога за последно си спала в легло? – попита я някаква размазана, неясна фигура.
Тифани се прозина:
- Кой ден сме?
- Вторник, - отговори Баба Вихронрав.
- Ммм... какво е това вторник?
Тифани се събуди за трети път и този път я хванаха и я издигнаха до
изправено положение.
- Така, - чу се гласът на Баба Вихронрав – Този път остани будна.
Изяж си супата. И загрей. Ще трябва да се връщаш у дома.
Този път стомахът на Тифани успя да вземе под контрол една ръка и
една лъжица и, лека полека, тя загря. Баба Вихронрав беше седнала срещу
нея с котето Ти в скута си, и следеше Тифани докато супата не свърши.
- Очаквах от теб твърде много, - каза тя – Надявах се, че като се
удължат дните, ще порастне и силата ти. Вината за това не е твоя.
Шумоленето позачести. Тифани погледна надолу и видя просо
сипещо се по малко от Корнукопията. Докато гледаше, зърната се
посипаха по-често.
- Като си заспала, си го оставила на просо, - обясни Баба – Като се
умориш, то се забавя. И хубаво, че е така, щото иначе кокошките живи
щяха да ни изядат.
173
- Това май е единственото нещо, което изкарах както трябва, -
въздъхна Тифани.
- А, не знам. От Аннаграма Ястребска комай ще да излезе нещо.
Късмет извади на приятелки, поне доколкото чух аз.
Ако Госпожица Предалова беше рекла да играе покер срещу Баба
Вихронрав с това нейно лице, тя щеше да загуби. Трополенето на