- А Беки намери ли се? – попита тя обръщайки се към селяните.
Един мъж избягвайки погледа и отговори:
- То комай Госпожица Предалова ще разбере, защо момичето не ще
да се прибере вкъщи.
А, помисли си Тифани, една от онези причини.
- А да има някакви новини от момчето?
177
- О, това се получи, - възкликна една жена – Майка му вчера получи
писмо, казващо, че бил в ужасно корабокрушение, но го извадили жив и
здрав, което само показва.
Тифани не попита, какво точно показва. Това, че показва, стигаше.
- Е, това е добре, - каза само тя.
- Но пък много бедни морячета потънали, - продължи жената –
Ударили в мъглата някакъв айсберг. Грамадна плаваща планина от лед и
тя, казват, приличала на жена. Какво ще кажете за това?
- Аз да ви кажа, - намеси се подсмихвайки се един мъж – че ако са
били много дълго в открито море, каквото ще да е, все на жена ще им мяза.
Жената го изгледа накриво.
- А да е казал случайно дали тя... да не би тя случайно да е приличала
на, нали знаете... на някого? – разтревожи се Тифани мъчейки се да звучи
безгрижно.
- То зависи къде са я гледали... – започна весело мъжът.
- Да вземеш да си изпереш мозъка със сапун, - сръга го ядно в
ребрата жената.
- Ъ, не, госпожице, - поправи се той свеждайки очи – Каза само, че
главата и била цялата ос... покрита с аки от чайки, госпожице.
Този път Тифани се помъчи да не звучи твърде облекчено. Тя
погледна пак трепкащите на вятъра хартишки, и отново жената, която се
опитваше да скрие зад гърба си нещо можещо да е и прясна молба.
- Вие в тези неща вярвате ли, г-жо Каруцарова?
Жената изведнъж много се смути.
- О не, госпожице, разбира се че не. То аз просто... ами, нали знаете...
Така се чувстваш по-добре, завърши на ум Тифани. Това е нещо, което можеш да направиш, когато вече не ти ое останало нищо друго. И
кой знае, може пък да вземе да се получи. Да, знам. Това е...
Ръката и сърбеше. И сега тя се усети, че беше засърбяла вече от
известно време.
- Така значи? – промърмори полугласно тя – Посмя, а?
- Добре ли сте, госпожице? – обезпокои се мъжът.
Тифани не му обърна внимание. Зададе се един ездач, а снегът го
следваше, вихрейки се и ширейки се след него като плащ, беззвучен като
желание, гъст като мъгла. Без да отмества поглед от него Тифани бръкна в
джоба си и извади малката корнукопия. Ха!
Тя закрачи напред.
Зимеделецът слезе от снежно-белия си кон, когато се изравни със
старата къщурка. Тифани с разтуптяно сърце спря на пет-шест метра от
него.
- Господарке моя, - приветства я с поклон Зимеделецът.
Той изглеждаше... по-добре и попорастнал.
178
- Предупреждавам те! Държа Корнукопия и не се боя да я използвам!
– заяви Тифани.
Но нещо я разколебаваше. Той изглеждаше почти като човек, като не
се брои замръзналата му чудата усмивка.
- Как ме намери? – попита тя.
- Заради теб аз се учих, - похвали се фигурата – Научих се да търся.
Аз съм човек!
Нима? В устата обаче не изглежда като хората, отбеляза Третият
Акъл. Отвътре тя е бледа, като сняг. Това тук не е момче. Това тук само си
мисли че е такова.
Някоя голяма тиква, подкани я Вторият Акъл. По това време на
годината те нали са такива корави. Стреляй де!
Самата Тифани, тази отвън, тази която можеше да усеща въздуха по
лицето си, помисли: Не мога просто да го застрелям! Той не ми прави
нищо, само разговаря с мен. Цялата вина за това е моя!
Той иска зима, която да не свършва, - изтъкна Третият Акъл. Всички
които познаваш, ще умрат!
Тя беше сигурна, че очите на Зимеделеца могат да четат направо ума
и.
Лятото убива зимата, настояваше Третият Акъл. Това му е работата!
Но не и по този начин, възрази наум Тифани. Знам, че не бива да е
така! На усет е неправилно. Не е точната... приказка. Царят на зимата не
може да бъде убит от някаква си хвърчаща тиква!
Зимеделецът я наблюдаваше внимателно. Хиляди снежинки с образа
на Тифани се вихреха около него.
- Да завършим Танца? - покани я той – Аз съм човек, също като теб!
– той протегна ръка.
- Знаеш ли какво е да си човек? – опъна му се Тифани.
- Да! Лесно е! Желязо, колкото да изковеш пирон! – отговори с
готовност Зимеделецът и просия, сякаш беше успял да направи сложен
фокус – А сега, моля те, да танцуваме...
Той пристъпи напред. Тифани отстъпи.
Ако се хванеш на танца сега, предупреди я Третият и Акъл, това ще