бъде краят. Ти ще си повярваш и ще се довериш на звездата си, а пък на
големите трепкащи неща на хиляди мили оттук в небето изобщо няма да
им пука, дали ще трепкат над нескончаем сняг.
- Аз... не съм готова, - измънка Тифани, тихо-тихо, почти като да го
прошепне.
- Но времено минава, - настояваше Зимеделецът – Аз съм човек, знам
ги тези неща. Ти не си ли богиня в човешки образ?
Погледът му се заби в нея.
179
Не, не съм, помисли си тя. Винаги ще бъда просто... Тифани
Болежкова.
Зимеделецът пристъпи по-наблизо, със все така протегната ръка.
- Време е за танц, Господарке. Време да довършим Танца.
Мислите се заизплъзваха от хватката на Тифани. Очите на
Зимеделеца преизпълниха ума и с чиста белота, като безкрайно снежно
поле...
- Ааайййеее!
Вратата на къщурката на Госпожица Предалова се отвори с трясък и
... нещо излезе и се запрепъва напред през снега.
Беше вещица. Нямаше как да се сбърка, че е вещица. Тя... (най-
вероятно това беше „тя”, макар че има неща толкова ужасяващи, че е
глупаво да се безпокоиш, с каква граматична форма да се обърнеш към
тях) носеше шапка с връх извит като змия. Която се мъдреше върху
разчорлени кичури гнусна мазна коса, стърчаща от лице излязло от
кошмар. То беше зелено, също както и ръцете бясно размахващи наистина
страховити черни нокти.
Тифани зяпна. Зимеделецът зяпна. Насъбралите се хора зяпнаха.
Когато кошмарната, кряскаща твар понаближи, се видяха по-ясно и
подробностите, като например кафявите прогнили зъби и брадавиците.
Купища брадавици. Брадавици имаше дори по онези брадавици, които
стърчаха от други брадавици.
Аннаграма се беше решила на всичко от каталога. Частица от Тифани
си умираше да се разсмее, дори и в този момент, но Зимеделецът сграбчи
ръката и...
... а вещицата го хвана за рамото.
- Да не си посмял да я хващаш така! Да не си дръзнал! Аз съм
вещица, така да знаеш!
Гласът на Аннаграма не бе приятен за ухото дори и в най-добрите
времена, но когато се случеше тя да е изплашена или гневна, в него имаше
вой, забиващ се в главата като свредел.
- Казах да я пуснеш, бе! – изврещя Аннаграма.
Зимеделецът я гледаше зашеметен. Да слушаш Аннаграма в ярост
хич не беше лесно за някой съвсем наскоро сдобил се с уши.
- Пускай я! – изкреща тя. След което метна огнено кълбо.
Не уцели. Може това да и е било и целта. Кълбо пламтящ газ
профучаващо покрай ухото ти кара повечето хора да престанат да правят
каквото и да са правили дотогава. Повечето хора обаче не се топят.
Краката на Зимеделеца окапаха.
По-късно, по време на полета си през виелицата, Тифани се чудеше, как ли изобщо се е справил Зимеделецът. Той беше направен от сняг, а пък
можеше да ходи и говори. Което изглежда значеше, че е трябвало
180
постоянно да мисли за тази работа. На него му се налагаше. Хората нямаха
нужда да мислят за телата си, защото телата им си знаеха какво да правят.
Снегът обаче не знае дори как да стои изправен.
Аннаграма го гледаше ядно, сякаш беше направил нещо особено
вбесяващо.
- Е добре сега, - каза накрая тя – какво стана тук? Това ли се
предполагаше да направи?
- Аз идвах да те видя и... това е Зимеделецът! – беше единственото, което успя да допринесе към разговора Тифани.
- Да не искаш да кажеш самият... Зимеделец? – шашна се Аннаграма
– Той нали е само приказка? И какво ще да търси той точно пък от теб? –
добави обвинително тя.
- Това е... той... аз... – започна Тифани, но откъде по-напред – Той е
истински! Трябва да се махна от него! – избълва тя – Трябва да му
избягам! Твърде дълго е за обясняване!
За един ужасен миг и се стори, че Аннаграма все пак ще настоява да
чуе всичко, но тя само се протегна и хвана Тифани за ръката със зелената
си гумена ноктеста лапа.
- Тогава бягай веднага от тук! О не, та ти си все още с вехтата метла
на Госпожица Предалова! Та тя не става за абсолютно нищо! Вземи моята!
Тя задърпа Тифани към къщурката под усилващия се снеговалеж.
- „Желязо, колкото да се изкове пирон!” – рече Тифани мъчейки се
да не изостава. Не можеше да се сети, какво още да каже, а това изведнъж
се оказа страшно важно – Той си мисли, че е човек...
- Аз съборих само неговия снежен човек, бе глупачке. Той ще се
върне!
- Да, но желязо, колкото, нали разбираш, да...