— Няма връзка — каза.
Тя подозираше, че ще стане така още, когато той се запъти към телефона. След инцидента с компютъра разбра, че нямаше да е толкова лесно да повикат помощ. Въпреки това не искаше да мисли за безизходна ситуация, в която те бяха в капан.
— Сигурно бурята е прекъснала линията — предположи Джак.
— Телефонните проводници не са ли разположени на същите стълбове, на които са и електрическите?
— Да, а ние имаме ток, значи не е била бурята.
Той грабна ключовете за експлоръра и за черокито на Едуардо от закачалката.
— Добре, хайде да се разкарваме оттук. Ще отидем с колата до Пол и Каролин, а оттам ще повикаме Травис.
Хедър затъкна жълтия дневник в панталона си и вдигна догоре ципа на якето. Взе микроузито и 38-калибровия корт от плота.
Докато Тоби ставаше от стола, Фалстаф излезе изпод масата и тръгна направо към вратата, свързваща кухнята с гаража. Кучето явно разбираше, че излизат, и приветстваше решението им.
Джак отключи вратата, отвори я бързо, но внимателно, прекоси прага с насочена напред пушка, сякаш очакваше врагът им да ги дебне в гаража. Запали лампата, огледа се наляво и надясно, след което каза:
— Всичко е наред.
Тоби последва баща си с Фалстаф до него.
Хедър напусна последна, като гледаше към прозорците: Сняг. Нищо друго освен студени маси сняг.
Дори при запалена лампа гаражът беше мрачен. Беше студено като в хладилник. Голямата секционна плъзгаща се врата подрънкваше на вятъра. Но тя не натисна бутона, за да я задейства. Щяха да са в по-голяма сигурност, ако я отвореха с дистанционното едва когато се качат в експлоръра.
Докато Джак се увери, че Тоби се е качил отзад и е закопчал предпазния колан — и че кучето също е влязло — Хедър забърза към пътническото място отпред. През цялото време гледаше надолу, убедена, че нещо се намираше под експлоръра и щеше да я сграбчи за глезените.
Тя си спомни смътно видяното от привидението от другата страна на прага, когато беше разтворила леко вратата в съня си в петък през нощта. Лъскаво и черно. Виещо се и бързо. Не можа да различи пълната му форма, въпреки че според нея беше нещо голямо и с безформени извиващи се пипала.
От това, което успя да си припомни, то изсъска студено и триумфално, преди тя да затръшне вратата и да се стресне от кошмара.
Нищо обаче не изпълзя и не я грабна нито под едната, нито под другата кола. Тя без проблеми седна отпред и сложи тежкото узи на пода. Револверът остана в ръката й.
— Сигурно снегът е станал много дълбок — каза тя на Джак, когато той седна зад волана и й подаде дванайсетзарядната пушка. Тя подпря мосберга между коленете си, с приклада към пода, с цевта към тавана. — Бурята е доста по-силна, отколкото прогнозираха.
Той затвори вратата и отвърна:
— Всичко ще е наред. Може да се наложи да бутнем малко сняг тук и там с бронята, но не мисля да е чак толкова дълбок, че да е проблем за нас.
— Де да имахме прикрепен снегорин отпред.
Джак пъхна ключа за запалването, завъртя го, но не се чу звукът на стартера. Опита отново. Нищо. Провери дали експлорърът е изключен от скорост. Опита трети път, но пак неуспешно.
Хедър и сега не беше изненадана, както когато телефонът се оказа прекъснат. Макар че Джак не каза нищо и избягна да я погледне в очите, тя знаеше, че и той го е очаквал. Затова беше взел със себе си и ключовете за черокито.
Докато Хедър, Тоби и Фалстаф излизаха от експлоръра, Джак се намести зад кормилото на другия джип. Този двигател също не се запали.
Вдигна капака на черокито, после и на експлоръра. Не можа да открие никакви повреди.
Върнаха се в къщата.
Хедър заключи вратата към гаража. Съмняваше се, че ключалките и бравите ще им бъдат от полза, за да ги предпазят от нещото, което сега властваше над ранчо Куотърмас. Много добре знаеха, че то можеше да минава през стени, но въпреки това тя пусна резето.
Джак беше посърнал:
— Нека се приготвим за най-лошото.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Снегът блъскаше по прозорците на намиращия се на приземния етаж кабинет.
Макар че светът навън беше окъпан в бяло и изпълнен с блясък, в стаята почти не проникваше дневна светлина. Лампите с хартиени абажури хвърляха слаба светлина.
Джак прегледа техните оръжия и тези на Едуардо, наследени от Стен Куотърмас. От последните избра да вземе само още един 45-калибров револвер „Колт“.
— Аз ще нося мосберга и колта — каза той на Хедър. — Ти вземи микроузито и корта.
— Само това? — попита тя.
Той я изгледа мрачно:
— Ако не успеем да спрем нещото каквото и да е то, с подобна огнева мощ, трето оръжие няма да ни е от кой знае каква полза.