— Къщата гори! — протестира той.
— Горе. Тук още не. Лудост.
— Къде е Тоби?
— На задната веранда!
— Побързай и се махай оттук! — извика той, докато качваше петдесет литра бензин по стълбите на мазето на горящата къща. През цялото време във въображението му изплуваха пламтящите реки от бензин пред бензиностанцията на Аркадян.
Отиде на верандата. Там пожарът още не беше достигнал. Никакви отражения от пламъците на втория етаж върху снега в задния двор. Огънят все още бушуваше предимно в предната част на постройката.
Тоби стоеше в своя червено-черен скиорски костюм пред стълбите на верандата с гръб към вратата. Малкото топче на качулката го караше да прилича на джудже.
До него беше кучето. То обърна масивната си глава, за да погледне към Джак, и помаха с опашка.
Джак остави тубите с бензин и приседна до сина си. Когато видя лицето на момчето, сърцето му се сви.
Тоби изглеждаше като Смъртта.
— Шкипере?
— Здрасти, татко.
В гласа му нямаше никакви чувства. Беше замаян като онази сутрин пред компютъра. Не погледна към Джак, а остана вторачен нагоре в къщата на прислугата, която се виждаше само когато капризният вятър раздухваше гъстия снегопад.
— Ти по средата ли си? — попита Джак, уплашен от треперещия си глас.
— Да. По средата.
— Планът струва ли си?
— Да.
— Боиш ли се от него?
— Да. Това е нормално.
— Какво гледаш?
— Синя светлина.
— Не виждам никаква синя светлина.
— В съня си.
— Видя синя светлина в съня си?
— В къщата на прислугата.
— Синя светлина в съня?
— Може и да не беше само сън.
— Значи там се намира?
— Да. Част от мен също.
— Част от теб се намира в къщата на прислугата?
— Да. Държи го притиснато.
— Не можем ли просто да го изгорим?
— Може би. Но трябва да хванем цялото.
Харлан изскочи на задната веранда с още две туби бензин.
— Жената вътре ми ги даде и каза да ги занеса отвън. Тя твоя съпруга ли е?
Джак се изправи.
— Да, казва се Хедър. Къде е тя?
— Слезе в мазето за още две, сякаш не вижда, че къщата гори.
В задния двор на снега вече започнаха да проблесват отраженията на пламъци, сигурно от основния покрив или от стаята на Тоби. Макар че пожарът още не се беше разпространил по стълбите надолу, скоро цялата сграда щеше да бъде погълната, когато покривът се срутеше върху помещенията от втория етаж и те на свой ред се срутеха върху тези под тях.
Джак тръгна към кухнята, но Харлан Мофит остави на земята тубите и го хвана за ръката.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита го той.
Джак се опита да се изскубне от него. Пълният брадат мъж беше по-силен, отколкото изглеждаше.
— Каза ми, че семейството ти е в опасност, че се намира в някакъв капан. А сега виждам, че семейството ти е опасността и подпалва собствената си къща.
От втория етаж се чу силно скърцане и звук на падане — на стена или под.
Джак извика:
— Хедър!
Той се освободи от хватката на Харлан и влезе в кухнята точно когато тя излизаше от мазето с още две туби. Той грабна една от тях и я упъти към задната врата.
— Сега излизай от къщата — заповяда й той.
— Това е — каза тя.
Джак спря пред закачалката, за да вземе ключовете за къщата на прислугата и последва Хедър навън.
Тоби вече беше тръгнал нагоре по хълма, газейки в дълбокия до коленете сняг. Вятърът беше издухвал снега към равнините в ниското между къщата и гората и на места беше оголил хълма.
Фалстаф не се отделяше от Тоби. Макар че бе при него отскоро, кучето го следваше вярно и предано като дългогодишен спътник в живота. Странно. Най-редките добродетели в характера — редки при хората и сигурно още по-редки при другите интелигентни раси във Вселената — се срещаха много често при кучетата. Понякога Джак се питаше дали създанието, сътворено по Божие подобие, не ходеше изправено, а имаше четири лапи и опашка.
Хедър взе една от тубите от верандата, като вече държеше една в другата ръка, и забърза в снега:
— Хайде!
— Ще запалиш къщата горе на хълма? — попита сухо Харлан Мофит, явно забелязал другата постройка.
— И се нуждаем от помощта ти. — Джак пренесе две от останалите туби до стълбите, като си даде сметка, че Мофит сигурно ги мисли за луди.
Брадатият мъж очевидно беше заинтригуван, но също така изплашен и нащрек: