Напролет признателният им домакин ги изпрати с двайсет роби, а за всеки член на екипажа имаше по една торба сребро. Времето, прекарано с това племе, не беше загубено. В Булгар продадоха и последния си товар. Кожите донесоха огромни печалби, най-вече кожите от бяла мечка, които се срещаха извънредно рядко и затова бяха много ценни. Всеки от екипажа продаде стоките, които носеше. Тъй като всички участници в това пътуване на изток бяха млади (с изключение на Хаакорн, който вече беше пътувал по тези земи), не бързаха и се наслаждаваха на новото и неизвестното. Гарик купи много подаръци за своето семейство. Някои щеше да подари веднага щом се прибереше, а други щеше да запази за специални случаи. За майка му имаше огърлици и гривни, изработени от скъпоценни камъни, които беше купил евтино от арабите. За баща си откри чудесен меч, който приличаше на неговия собствен. Това беше едно истинско произведение на изкуството: прочутото рейнско острие и дръжка, богато украсена със сребро и злато. За брат му Хю имаше златен щит, символ на първенство и сила. За всичките му приятели имаше разнообразни дарове. За себе си той купи византийска коприна и брокат, от които можеше да се направят разкошни пелерини и гоблени. За робите му имаше цял варел железни оръдия на труда, които щяха значително да улеснят работата им. Всеки ден от престоя си в Булгар Гарик откриваше по нещо ново, което да прибави към разнообразната си колекция. Накрая неговите приятели започнаха да се обзалагат колко сребро ще похарчи до деня, в който ще отпътуват за дома.
Един слънчев ден към средата на лятото Гарик влезе с приятеля си Перин в къщата на гравьора Болски. Дребният мъж погледна с кривите си очи двамата млади викинги, облечени в къси туники без ръкави, обути в красиво изработени, високи гамаши. И двамата бяха много високи, с широки рамене, а мускулите им се очертаваха върху голите им ръце. Имаха силни, стегнати тела, без грам излишно тегло. Единият беше с кестенява коса и брада, другият беше рус, гладко избръснат. Русият имаше студен, скептичен поглед, което беше нетипично за толкова млад човек. Очите на другия бяха весели и засмени. Болски очакваше русия, защото той си беше поръчал сребърен медальон, от едната страна на който трябваше да бъде изобразен ликът на красиво момиче. Беше дал на Болски рисунка на момичето и гравьорът беше доволен от свършената работа. От другата страна на медальона имаше величествен викингски кораб с девет весла, а над кораба — щит и сабя.
— Готов ли е? — попита Гарик.
Болски се усмихна и извади от една кожена чантичка медальона, окачен върху сребърна верижка.
— Ето го.
Гарик му даде кесия, пълна със сребро, и окачи медальона на гърдите си, без дори да го погледне. Но у Перин надделя любопитството и той го заразглежда с внимание. Възхити се пред символите на власт, могъщество и сила, но когато обърна медальона от другата страна, по челото му се появиха бръчки и веждите му се сключиха.
— Защо е нужно това?
Гарик вдигна рамене и се запъти към вратата, но Перин бързо го последва и отново запита:
— Защо се измъчваш по този начин? Тя не го заслужава.
Гарик на свой ред учудено произнесе:
— Ти ли ми задаваш този въпрос?
— Да, тя ми е сестра, но аз не я извинявам за това, което ти причини.
— Не се вълнувай, приятелю. Чувството ми към Морна е отдавна мъртво.
— Тогава защо си направил това? — попита Перин, сочейки медальона.
— Да ми напомня, че не трябва да вярвам на жените — отвърна Гарик.
— Страхувам се, че сестра ми е оставила лош отпечатък върху сърцето ти, Гарик. Ти много се промени, откакто тя се ожени за този дебел търговец.
Сянка премина по лицето на младия мъж, но устните му се изкривиха в цинична усмивка.
— Научих достатъчно за жените. Никога вече няма да стана жертва на чара на която и да е. Един път отворих сърцето си и няма да направя тази грешка отново.
— Не всички жени са такива, Гарик. Майка ти е различна. Тя е много добра и учтива жена.
Лицето на Гарик се смекчи.
— Майка ми е единственото изключение. Но хайде, време е да приключим с това. Днес е последната ни нощ тук и аз възнамерявам да изпия една бъчва бира и ти, приятелю мой, ще трябва след това да ме занесеш до кораба, тъй като аз няма да мога да стигна сам.